May 30, 2018, 11:12 PM

Началото 

  Prose » Narratives
406 0 0
7 min reading
НАЧАЛОТО
В зениците на Илко небето се раздвои. В празното пространство избухна дим на кълба. Слънцето се скри гневно зад облак. Развилня се буря. Тя гонеше нещо вътре в него, кършеше, стенеше. Кръвта нахлу на вълни в гърдите, преля, но продължи да пъпли нагоре, подпали сърцето и замъгли съзнанието. Остана един яростен лъч, който го заслепяваше...
А, оня стои... стои като статуя, като неподвижен камък насреща му. Дори ехидната усмивка е застинала – изкривени устни, скули, вежди...
Илко нямаше време да мисли. Мисълта му, каквато беше налята с кръв, сама го накара да замахне със стиснатата в юмрук ръка. Бурята поде юмрука и го стовари със силата на лъвска лапа там, където бе изкривената вежда. Статуята се разклати неустойчиво на нозете си, вирна ръце за равновесие, но не можа да го запази и цопна в мръсната локва по гръб. Илко погледна отнесено. Яростният лъч в мисълта му бе изчезнал, а кръвта сякаш се прехвърли на челото на падналия. Струеше по болезнено смръщената вежда, обливаше косите ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Random works
: ??:??