30 may 2018, 23:12

Началото 

  Prosa » Relatos
404 0 0
7 мин за четене
НАЧАЛОТО
В зениците на Илко небето се раздвои. В празното пространство избухна дим на кълба. Слънцето се скри гневно зад облак. Развилня се буря. Тя гонеше нещо вътре в него, кършеше, стенеше. Кръвта нахлу на вълни в гърдите, преля, но продължи да пъпли нагоре, подпали сърцето и замъгли съзнанието. Остана един яростен лъч, който го заслепяваше...
А, оня стои... стои като статуя, като неподвижен камък насреща му. Дори ехидната усмивка е застинала – изкривени устни, скули, вежди...
Илко нямаше време да мисли. Мисълта му, каквато беше налята с кръв, сама го накара да замахне със стиснатата в юмрук ръка. Бурята поде юмрука и го стовари със силата на лъвска лапа там, където бе изкривената вежда. Статуята се разклати неустойчиво на нозете си, вирна ръце за равновесие, но не можа да го запази и цопна в мръсната локва по гръб. Илко погледна отнесено. Яростният лъч в мисълта му бе изчезнал, а кръвта сякаш се прехвърли на челото на падналия. Струеше по болезнено смръщената вежда, обливаше косите ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??