Пешо продава надежда. Не своята Надежда. Нея никога не би продал. Защото вече никой не я ще. Би я подарил, би доплатил, обаче… Няма мющерии. То и преди нямаше. Само един Пешо се излъга и… Сега е готов за Рая. Светец – кожа и кости, уморен, примирен, смирен. Обаче, не я щат неговата Надежда и туй-то…
А Пешо, все пак, продава надежда. Картончета, билетчета, фишове. Всякаква надежда за всякакви хора.
Идват – кой стиснал в шепа монети, кой бъркащ предизвикателно в джоба за дебелия портфейл, кой питащ дали може с кредитна карта да плати.
И плащат. За надеждата. Надеждата, че…
Абе, какво го интересуват Пешо хорските надежди? Неговата надежда е една – повече мющерии. Да идват, да вземат, да плащат. Особено да плащат. Щото Пешо е на процент. Колкото повече надежди вземат хората – толкова по-добре за Пешо. Е, и за чорбаджията, де. Ама Пешо ни го знае ни познава. Даже не пита кой е. Важното е, че го е пуснал в тая барака, та да може и Пешо да оближе пръст в благините.
То пък едни благини… Но е п ...