1 min reading
На седмия ден заспа. Заспа и сънува...
Видя черно небе, обсипано с малки, блещукащи звезди. Почувства внезапен прилив на огромна радост и неподозирано вълнение. Значи това беше да си човек?
Последва внезапна, тъпа болка. Огледа се и видя, че група хора го влачат нанякъде, а току-що единият от тях го бе зашлевил с опакото на дланта си. Незнайно защо, всичко това му се струваше в реда на нещата, беше изцяло обсебен от съвсем други мисли. Виждаше много близък триумф...
Някакъв неясен шум откъм Едемските градини го сепна, разбуди се, но си каза, че е неделя и пак заспа.
Този път небето беше ясно и синьо. Напук на всичко, случващо се около него. Врява, писъци, хули, огромно, почти озверяло множество и всички очи впити в него. Усещаше почти непосилна тежест на гърба си. Всъщност носеше дървен кръст...
Чувстваше странен метален вкус в устата си и неописуеми болки по цялото тяло. Но отново онова хладно спокойствие, сякаш всичко е съвсем наред.
Почти не усети как стигна до върха на хълма, пред ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up