27 may 2008, 14:13

Най-доброто предстои 

  Prosa » Otros
1456 0 1
1 мин за четене
На седмия ден заспа. Заспа и сънува...
Видя черно небе, обсипано с малки, блещукащи звезди. Почувства внезапен прилив на огромна радост и неподозирано вълнение. Значи това беше да си човек?
Последва внезапна, тъпа болка. Огледа се и видя, че група хора го влачат нанякъде, а току-що единият от тях го бе зашлевил с опакото на дланта си. Незнайно защо, всичко това му се струваше в реда на нещата, беше изцяло обсебен от съвсем други мисли. Виждаше много близък триумф...
Някакъв неясен шум откъм Едемските градини го сепна, разбуди се, но си каза, че е неделя и пак заспа.
Този път небето беше ясно и синьо. Напук на всичко, случващо се около него. Врява, писъци, хули, огромно, почти озверяло множество и всички очи впити в него. Усещаше почти непосилна тежест на гърба си. Всъщност носеше дървен кръст...
Чувстваше странен метален вкус в устата си и неописуеми болки по цялото тяло. Но отново онова хладно спокойствие, сякаш всичко е съвсем наред.
Почти не усети как стигна до върха на хълма, пред ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??