Да ви кажа, допреди малко бях силно разтревожена за него. Последният есемес, който му пратих, след 24 часа се върна като "пропаднал". "Временно нямах връзка с този номер". А и в пощата не беше ми писал. Но след като в един от любимите му сайтове попаднах на последния му ник, се успокоих. Поне е жив. И е в кондиция да пише по сайтовете.
С него се запознах преди половин година. "Запознах" е силно казано. Нима можеш да познаваш някого, без да си го виждал? Просто едно име, което ти се представя с две-три изречения и казва, че иска да си пишете. Едно време като пионерчета пишехме "писма до непознато другарче" - помните ли? И така, бил вдовец, жена му - италианка, починала преди няколко години, имал син на 7, но го отглеждала леля му...
Писмата бяха кратки, насечени и малко като игра: "Изпращам ти три въпроса, а ти бързо кажи отговорите!". Примерно: "Обичаш ли да готвиш? Опиши ми как изглеждаш? В кои страни си била?"... Ей такива неща.
По това време ми се наложи да пътувам до Италия и го по ...