Не ме предавай

11.01.2019 г., 13:48 ч.

Проза » Разкази

5.0 / 5

691 2 1

5 мин за четене

Да ви кажа, допреди малко бях силно разтревожена за него. Последният есемес, който му пратих, след 24 часа се върна като "пропаднал". "Временно нямах връзка с този номер". А и в пощата не беше ми писал. Но след като в един от любимите му сайтове попаднах на последния му ник, се успокоих. Поне е жив. И е в кондиция да пише по сайтовете.
С него се запознах преди половин година. "Запознах" е силно казано. Нима можеш да познаваш някого, без да си го виждал? Просто едно име, което ти се представя с две-три изречения и казва, че иска да си пишете. Едно време като пионерчета пишехме "писма до непознато другарче" - помните ли? И така, бил вдовец, жена му - италианка, починала преди няколко години, имал син на 7, но го отглеждала леля му...
Писмата бяха кратки, насечени и малко като игра: "Изпращам ти три въпроса, а ти бързо кажи отговорите!". Примерно: "Обичаш ли да готвиш? Опиши ми как изглеждаш? В кои страни си била?"... Ей такива неща.
По това време ми се наложи да пътувам до Италия и го по ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Близнаците
Аберацио иктус

Можеше ли Весо Вафлата да предполага, че ще стои някой ден пред тази огромна къща с кутия бонбони в ...
Сред нищото

Тази вечер Еверест си легна по-рано от обичайното. Чувстваше се страшно изтощен напоследък. Психозат...
Моцарт от крайния квартал

Свих се до училищната ограда, после усетих, че нямам сили да спра сълзите си. Баба казва, че мъжете ...

Още произведения »