Глава X
Лора се сепна от звука на алармата. 7:00 ч. трябваше да побърза. Нощта беше кратка. Прибра се след 12 ч. Калина я чакаше пред чаша чай в хола. Не ѝ направи забележка, само я целуна по бузата и погали косата ѝ. Лора я погледна с плувнали очи, единствено успя да я прегърне...
Всичко, всичко сякаш я връхлиташе, любов, терзания, неутолим глад за разтърсващи емоции. Опита се да успокои мислите си, за да може да поспи, но... нямаше шанс. Прекалено динамичните събития от последните часове взеха връх, не можеше да се отърси. После се унесе, но сънят ѝ беше неспокоен. На сутринта вече нямаше сили.
Влезе в банята за бърз душ, облече се в удобни дънки и суитчер, взе си една ябълка и изхвърча, не искаше да закъснее за първи час. А ѝ трябваше време, за да се концентрира максимално. Оформяха по всички предмети. Лора беше отличничка и точно сега не биваше да се проваля.
„Инженерен дизайн" – докато вървеше, в главата ѝ изникна репликата на Огнян от предната вечер. Това беше мечтата ѝ. Успя да ...