Глава XXI 

Вечерта беше приятна и дори топла. През деня слънцето бе успяло да си проправи път сред облаците, а вятърът от остър и студен, сега се беше обърнал в лек полъх. Огнян вървеше напред с Феодор, след тях Мая и Рая пристъпваха с необичайна походка, както винаги когато носеха рокли и токчета. Тамара изглеждаше една идея по-добре от обяд. Зрънцето надежда, което пося невинното "мамо", изтръгнало се от устата на Федя, стопляше свитото ѝ майчино сърце. Тя беше най-отзад след всички, вървейки към ресторанта. Неземна благодат изпита, когато видя на два пъти Федя да се обръща назад и да я търси с разтревожен поглед. "Нима бе успяла да достигне до него?" Искаше ѝ се да се отпусне и да поплаче, да излее цялата насъбрала се в нея мъка, но сега изобщо не беше момента за това, пред нея стоеше дългата мрачна нощ, в която оставаше сама с мъката си и всички призраци оживяваха... 

И тази сутрин се събуди с познатата сковаваща болка в гърба. Веднага скочи на краката си като войник, стискайки зъби, за да притъпи това непосилно бреме в гръбнака си. Нямаше право днес да се предава. Двата часа упражнения успяха да облекчат почти изцяло смразяващата болка. Сега вървеше без това да ѝ причинява дискомфорт, но знаеше че в късните часове болката щеше да я потърси отново, също както и безутешните ѝ кошмари...

Двете момичета бяха красиви тази вечер. Чудеше се изобщо как ги забеляза. Носеха различни дрехи още от малки. Тя не искаше да бъдат еднакви в нищо. Днес с тези рокли ѝ изглеждаха малко недодялано. Рая развяваше красивата синя рокля на сестра си, а Мая беше избрала по-скромна и като кройка и като цвят - светло сива. В това непривично за тях облекло  приличаха на жени, да все повече приличаха на жени... Тамара се усмихна на себе си при тази внезапно осенила я идея. "А защо ли не беше се замисляла за това досега?" Беше свикнала без тях дотолкова, че и като бяха до нея почти не ги отразяваше. Но тя знаеше на какво се дължи това нейно внезапно любопитство. Пред нея вървяха те – цялото и семейство. Душата ѝ се размекна при вида на стройните фигури на Федя и Огнян. Толкова добре седяха един до друг. Федя имаше най-грациозната стойка, която можеше да се съвместява с мъжко тяло. Беше сменил белият костюм със светлосиви дънки и спортно яке над бял, тънък пуловер. Огнян носеше един от безупречните си костюми с бледосиня риза без вратовръзка. Говореха оживено, дори оттук тя долавяше темата – "BluEfficiency". Момичетата само от време на време проговаряха за кратко. Пред входа на ресторанта мъжете спряха и се обърнаха назад гледайки почти извинително дамите, които бяха пренебрегнали заради вечната им конкуренция – колите.

- Добре ли си Там? - гласът на Огнян се извиси над останалите шумове.

- Да разбира се! Днес съм щастлива. - Тя се беше доближила до Феодор и гледаше право в сините му очи.

- Става все по-красив нали момичета? - Огнян също гледаше  към момчето с възхита. 

- Хайде да влизаме вече! Едвам издържам на тези токчета! - Рая дори не се опита да прикрие ревностните нотки в гласа си. 

Настаниха се на една голяма кръгла маса с удобни кресла в дъното. Над главите им се спускаше красив полилей с футуристичен дизайн. Ресторантът беше изключително изискан, прозираше почеркът на талантлив дизайнер и много пари. Тамара беше седнала от дясната страна на Феодор и доброволно обърна гръб на повече от половината ресторант, за разлика от близначките, които не спираха да зяпат напудрения софийски елит. 

- Трябва ли да се обидя сега? - Федя гледаше право към двете момичета. - Първо не спирате да се въртите и разсейвате с разни случайни хора, и второ ... Къде са ви шапките? 

Двете се разсмяха с глас. 

- Федя, оставихме ги вкъщи! В противен случай, ха ха, можехме да привлечем вниманието на някой ловец! - при тези думи на Рая и двете избухнаха в такъв смях, че хората в тази част на ресторанта извърнаха глави към тях. За да тушира създалото се неудобство Огнян повдигна като поздрав към останалите гости чашата с шампанско, което сервираха веднага за "Добре дошли". Наведе се ниско над масата:

- Вие двете, ако не се държите прилично ще ви изпратя у дома! Може и със Зарко! - добави закачливо като не изпускаше от очи Рая. След разговора с родителите на Лора вчера, изпитваше засилен интерес към случващото се с близначките.

- Федя! - очите на Тамара гледаха нежно точно под своенравния бретон, хвърлящ сянка на изумрудените му очи. - Как е стомахът ти?

Феодор имаше едно единствено слабо място - чуствителен стомах. Това можеше да бъде сериозен проблем, ако не беше внимателен. Дългите години на стрес, пътувания, гастроли, недоспиване и убийствен хранителен режим, бяха оставили неизлечим отпечатък върху тази част от иначе жилавият му организъм. Тамара много добре знаеше какво е да си два дни преди представление въпреки заблуждаващата ведра усмивка на младия балетист. С некоординирано движение на ръката си тя сякаш пропъди болезнена мисъл, връхлетяла внезапно съзнанието ѝ - малкото момче, свито на топка в леглото си и превиващо се от силните спазми в стомаха си... "А тя обираше овациите на някоя сцена или превързваше със сълзи разранените си ходила!". Животът я бе отделил от най-ценното ѝ, беше разкъсал най-съкровената връзка.

- Добре съм Тамара! Без морски дарове и пикантни подправки днес! – усмихна се  някак автоматично, като че ли искаше да прекрати темата незабавно. 

Тамара продължаваше да го гледа. Единствено тя осъзнаваше скритото под широката усмивка напрежение. Само след 48 часа в сина ѝ щяха да се вперят очите на над 1700 души в Държавната Опера на Виена. Билетите свършиха само за една седмица още през декември. Руският Държавен Балет щеше да представи една от най-тежките балетни постановки - "Спартак". Ролята на Феодор беше колкото тежка, още толкова и неблагодарна. Един от най-полемичните спектакли в историята на балета. Поставянето му винаги беше напрегнато и свързано с риск, въпреки възторжените аплаузи на публиката, критиците буквално разкъсваха на парчета труда на танцьорите... Беше го изживяла, не веднъж. В продължение на три години изпълняваше ролята на Фригия - любимата на Спартак. Само при мисълта за тези моменти тялото и конвулсивно потрепваше в унисон с музиката, все още запечатана в съзнанието и. Да Тамара помнеше всяко едно от движенията си, независимо от големия брой роли...

Ролята на Фригия сега изпълняваше младата надежда на руския балет Юлия Ефремова. Тамара ги наблюдаваше със застинал дъх на сцената, търсеше и най-слабия сигнал, че между тях се поражда нещо. Все още не се бе отказала от тази си мечта. Юлия едва бе навършила 20 години, невероятна красавица...

- Ами не е ли време да поръчваме вече, стомахът ми стърже. - без да се съобрази изтърси Огнян.  

Отчетливият му глас разбуди Тамара от бляновете ѝ. Тя хвана в ръце менюто, после го остави за момент. Извади от чантата си чифт очила, сложи ги и се зачете. За вечерта беше избрала красив костюм на "Шанел" в цикламено и бяло букле, риза в кремав цвят с нежна дантелена якичка. Косата ѝ по изключение не беше вдигната на кок. Вместо това я беше прихванала на висока опашка, която стигаше до средата на гърба и. Когато вдигна за миг очите си от менюто видя как Федя отмести скоростно поглед от нея. Погледна го с най-милото изражение на света, а той очевидно не успя да прикрие смущението си. 

- Коя? Не мога да видя нищо Мая! Къде е седнала? - двете близначки обсъждаха нещо далеч не свързано със семейната вечеря, но Тамара бе твърде улисана, за да им обърне внимание.

- Какво има пак, момичета? - намеси се Огнян.

- Ами тук, през две маси от нас е седнала Мелиса.

- Нищо не разбирам Мая, каква е тази Мелиса?

- Ами тя е известна, млада певица.

- Е добре де, какво толкова странно има, автограф ли ще ѝ искате?

- Не! - рязко отсече Мая - Откакто е седнала не откъсва очи от Феодор.

Тамара повдигна глава, а Федя се опита да погледне в тази посока. 

- Не виждам нищо интересно, което да е вперило очи в мен. Да поръчваме, искате ли?

Майка му го гледаше с тъжни очи, опитваше се да прозре какво се крие в главата му. Защо отбягваше сериозните връзки и зарязваше жените след четири месеца не особено интензивна връзка.

- Избра ли си? - Огнян гледаше към Федя със загрижеността на родител. Винаги  беше изпитвал умиление към това дете, вече мъж. Видя го за пръв път, когато  тъкмо беше навършил пет годинки. Още веднага изпита силна привързаност, но и съжаление към малкото момченце с огромни сини очи. Бяха отишли с Тамара за пет дни в Москва. Именно накрая на престоя им там тя разбра, че е бременна. Беше хладен октомври, а в Москва температурите паднаха почти до нулата. Бащата на Федя беше разрешил да го вземат с тях. Отседнаха в "Кузнетский Хотел" недалеч от "Болшой театър", където Тамара имаше  спектакъл в края на седмицата. Тя излизаше рано сутрин и се връщаше пребита от умора късно вечер. Огнян и Федя се забавляваха на воля. Малкото момченце много бързо се отпусна с него. Заспиваше сгушен с двете си ръчички около врата му. След това, когато поотрасна и стартира балетната си кариера успяваха да се виждат по няколко пъти годишно. Но отношенията им се запазиха много близки, често си пишеха, чуваха се поне веднъж седмично. Понякога Огнян придружаваше Тамара до някой от постановките на Федя на различни европейски сцени. От последното им виждане, обаче беше минала почти година. Стори му се възмъжал и наистина неустоимо харизматичен. Може би се дължеше на тази нова, доста необичайна прическа, която едва ли би стояла добре на който и да било друг.

Сервитьорът се беше приближил и очакваше дамите да направят избора си. След твърде обилния обяд на Лидия никой не беше особено гладен. Момичетата си поръчаха "Спагети Маринара" и крем "Брюле със сладко от боровинки" след което захвърлиха менютата и отново една през друга се заеха да огледат Мелиса и компанията ѝ. Тамара дълго гледа менюто пред себе си, затвори го и поръча само "Пиле Филаделфия". Федя избра за себе си "Телешки филенца с розмарин, манатарки и картофено пюре" за десерт малиново сорбе.  Огнян  беше най-гладен от всички. Днес пропусна обяда, но си струваше!   Очите му дяволски зашариха по менюто при десертите с шоколад... Стомахът му се сви и подскочи. "Шоколадово суфле" - и в ума му нахлуха палавите сцени от днес. Разтърси глава и погледна отново предястията. Поръча си "Калмари по Гръцки" и "Филе от сьомга с Джинджър, мед и горчица". 

- Това е за сега. Благодаря! - облегна се назад и погледна Федя със същото мило изражение. - Тежък сезон, а Федя? Как върви?

- "Спартак" - предпоследен спектакъл. Финалът е в Милано на втори май. И след това "Спящата красавица" нов сезон. Юни излизам 27 дни ваканция. 

- Добре звучи. Къде ще я прекараш?

- Монте Карло 20 дни и пет дни в Сингапур.

- Монако! - почти изпищя Рая. - Ами ние ще дойдем с Мая да те видим. Нали?

Федя се разсмя с искрено удоволствие. 

- Да, да, разбира се! Как не се бях сетил по-рано, че сте ми наблизо. После ще резервираме още една стая в хотела. 

Мая не споделяше ентусиазма на сестра си, която в еуфорията си беше станала от стола, за да отиде и целуне Федя по бузата. 

Тамара попиваше с очи всяка негова дума и жест. Дори бе забравила да свали очилата си за четене. 

- Сергей ще бъде ли с теб? - попита тя неуверено.

- Не, с татко ще ходим в Монако само за три дни през септември за "Яхтеното шоу".

Майка му продължаваше да се рее в хилядите въпроси в главата си. 

"Какво се случваше с Федя? Умишлено ли избираше самотата? Какво се случваше в сърцето му?"

Отсреща Огнян неочаквано се беше умълчал. В ръцете си държеше телефона и очевидно беше изцяло погълнат от него. Тамара се подразни от този признак на неуважение към семейната вечеря.  Момичетата отново се бяха вкопчили в образа на Мелиса, а Федя умислено гледаше в столчето на чашата, като леко го поглаждаше с пръст. 

- Какво ще кажеш да излезем довечера, а Федя? Виж Мелиса ще има участие в клуб "PM". Нали такава ни беше програмата? 

Федя се стъписа. Беше забравил колко дълго време уговаряха забавленията за престоя му. 

- Да, защо не?! 

- Супер. Ще се приберем вкъщи да се преоблечем. 

- Почакайте малко с въудошевлението, вечерята ни тъкмо започва. - изглежда Тамара се беше подразнила. 

Двете момичета не обърнаха внимание на тона ѝ само Феодор сведе глава. Тогава тя неочаквано хвана ръката му.

- Знаеш колко съм щастлива да те видя тук до мен. - усмихна му се нежно и отпусна ръката му, забелязала прикритата паника в очите му.

- Защо не се обадим на Лора, и тя да дойде с нас довечера? 

Мая погледна с укор изявлението на сестра си. 

Огнян се размърда нервно и погледна Рая в очите. 

- Не е добра идея, изобщо. Лора учи за матурите, а и целият ден беше заета с други неща. 

Рая гледаше учудено внезапната строгост, изписана на челото на баща ѝ. 

- А Лора е? - попита Федя с недоумение в гласа.

- Не съм ли ти я показвала? Ето виж! - Рая се доближи с телефона си до него. - Лора е приятелката на татко. Още е ученичка, всъщност сега завършва. 

Тамара очевидно не харесваше посоката, в която потръгна разговорът. Тъкмо пое въздух, за да сложи нещата в ред, когато до масата им се доближи млада и стройна девойка с дълга черна коса на едри букли, кожени панталони и бяла риза с декорации от фина дантела. 

- Здравейте, приятно ми е казвам се Мелиса. Извинете ме за нахалството, мога ли да ви поканя тази вечер, имам участие в...

- В клуб "PM" - избърза Рая като не спираше да я наблюдава втренчено.

- Да, да - засмя се кокетно Мелиса и подаде в ръцете на Мая няколко покани. - Ще се радвам да дойдете! - този път очите ѝ гледаха право във Федя. - Приятна вечер!

Мелиса се усмихна още веднъж, обърна се и тръгна към своята компания. 

- Видяхте ли само как го гледаше? - Рая се беше доближила до Мая и издърпа поканите от ръката ѝ. - Точно четири са! Рая отново гледаше в очите на баща си.

....

Лора се прибра вкъщи малко преди. 19:00 ч. Майка ѝ приготвяше вечерята и размениха само няколко думи. Чуха се за малко следобяда. Лора ѝ каза че е навън с Огнян, но пропусна да ѝ съобщи, че не е била на училище днес. Затвори вратата на стаята си и чак тогава даде воля на дробовете си. Вдиша дълбоко, за да се успокои от стаяваното напрежение. Остави раницата си на пода и побърза да съблече късата си рокля. Чувстваше се и уморена и щастлива едновременно. Денят беше уникален. Нищо общо с обичайното. Още потрепваше от спомена за шоколада и целувките им. Не ѝ се искаше да се разделят. Огнян беше наел апартамент и ѝ предложи да останат за през нощта, но тя не се осмели да говори с майка си. Оставиха Антонио и Беатриче на срещата със собственика на хотела и потеглиха малко след 18:00 ч. към София. Този път той шофираше  и тя спокойно се сгуши в пресните си спомени. Беше я поканил на семейната вечеря с Тамара и доведения му син, но тя предпочете да не се изправя пред очите на бившата му съпруга отново, толкова скоро. 

Облече мекия си кадифен анцуг. Кожата ѝ беше гладка и нежна като памук след този масаж и всичките свързани с него удоволствия. Седна на бюрото и извади учебниците си. Виолета ѝ беше написала накратко какво се бе случило през деня и тя се зае да навакса за следващия ден. 

Взе един молив и неочаквано мислите ѝ хвръкнаха в друга посока. 

Жилестите ръце с идеално оформени пръсти и перфектни нокти. Моливът в ръцете на Антонио се движеше в не проследими траектории, а изпод мекия графит, директно от белия картон изплуваха футуристичните контури на новото му вдъхновение умопомрачителният спортен модел на "BluEfficiency" S1.