Глава XXI
Вечерта беше приятна и дори топла. През деня слънцето бе успяло да си проправи път сред облаците, а вятърът от остър и студен, сега се беше обърнал в лек полъх. Огнян вървеше напред с Феодор, след тях Мая и Рая пристъпваха с необичайна походка, както винаги когато носеха рокли и токчета. Тамара изглеждаше една идея по-добре от обяд. Зрънцето надежда, което пося невинното "мамо", изтръгнало се от устата на Федя, стопляше свитото ѝ майчино сърце. Тя беше най-отзад след всички, вървейки към ресторанта. Неземна благодат изпита, когато видя на два пъти Федя да се обръща назад и да я търси с разтревожен поглед. "Нима бе успяла да достигне до него?" Искаше ѝ се да се отпусне и да поплаче, да излее цялата насъбрала се в нея мъка, но сега изобщо не беше момента за това, пред нея стоеше дългата мрачна нощ, в която оставаше сама с мъката си и всички призраци оживяваха...
И тази сутрин се събуди с познатата сковаваща болка в гърба. Веднага скочи на краката си като войник, стискайки зъби, ...