21 oct 2008, 21:17
Не помня
1 мин за четене
Не помня
Странно ми е. Защото те няма. Не помня кога те обожествих, но помня, че ми харесваше да вярвам в теб. Вместо свещ, палех надежда. Молех се за още един ден с теб. Мислех, че изблиците ти на ревност и гняв, са благословия, щом още ме обичаш! Направих ти храм с тухли от любов и мазилка от надежда. Беше висок и с големи прозорци. Знакът ти беше сърце. Дори изрисувах икони с твоя лик.
Не помня кога ме изгори на кладата, но помня, че не болеше. Дори се зарадвах, че мъченията са свършили. Върза ме за дървения кол на болката и ме поля обилно с бензин от лъжи. После запали клечка изневяра. Мисля, че ти харесваше да гледаш как голата ми плът пламва. Миризмата на изгоряла радост напълни въздуха.
Не помня кога се преместих в пустата ти земя. Засях надежда, а поникна болка. Въздухът беше пропит с нещо и аз си помислих, че е любов. Оказа се самовлюбеност. Всеки ден валеше. Порои страх и неувереност се изливаха върху незащитената земя и убиваха цветето на щастието. И се задуших с егото ти.
Не помня кога ме прониза с нож, помня само студеното острие на равнодушието ти. Заби го във вече отровеното ми от теб тяло.
Не помня кога те пропуших, помня само отровния ти дъх. И съществото ми се напълни с него. Кашлях на всяка дръпка.
Помня само кога ми изтръгна сърцето. Когато погледнах в необятните ти очи. И сега ми го връщаш на парчета.
След толкова вандалства какво ми остана!?! Май само да помня...
Странно ми е. Защото те няма. Не помня кога те обожествих, но помня, че ми харесваше да вярвам в теб. Вместо свещ, палех надежда. Молех се за още един ден с теб. Мислех, че изблиците ти на ревност и гняв, са благословия, щом още ме обичаш! Направих ти храм с тухли от любов и мазилка от надежда. Беше висок и с големи прозорци. Знакът ти беше сърце. Дори изрисувах икони с твоя лик.
Не помня кога ме изгори на кладата, но помня, че не болеше. Дори се зарадвах, че мъченията са свършили. Върза ме за дървения кол на болката и ме поля обилно с бензин от лъжи. После запали клечка изневяра. Мисля, че ти харесваше да гледаш как голата ми плът пламва. Миризмата на изгоряла радост напълни въздуха.
Не помня кога се преместих в пустата ти земя. Засях надежда, а поникна болка. Въздухът беше пропит с нещо и аз си помислих, че е любов. Оказа се самовлюбеност. Всеки ден валеше. Порои страх и неувереност се изливаха върху незащитената земя и убиваха цветето на щастието. И се задуших с егото ти.
Не помня кога ме прониза с нож, помня само студеното острие на равнодушието ти. Заби го във вече отровеното ми от теб тяло.
Не помня кога те пропуших, помня само отровния ти дъх. И съществото ми се напълни с него. Кашлях на всяка дръпка.
Помня само кога ми изтръгна сърцето. Когато погледнах в необятните ти очи. И сега ми го връщаш на парчета.
След толкова вандалства какво ми остана!?! Май само да помня...
© Емануела Кацарова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Миризмата на изгоряла радост напълни въздуха. Това изречение се заби в мен, наистина страхотно краят също много ми хареса поздравления!
-
Ах .. Емоционално ! Пълно с много болка ! ... Страхотни сравнения - Браво ! Крайно много ми Въздейства ...Продължавай Така .
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Помня само кога ми изтръгна сърцето."
Страхотно е, даже си го преписах за спомен, много ми хареса!