Не помня
Странно ми е. Защото те няма. Не помня кога те обожествих, но помня, че ми харесваше да вярвам в теб. Вместо свещ, палех надежда. Молех се за още един ден с теб. Мислех, че изблиците ти на ревност и гняв, са благословия, щом още ме обичаш! Направих ти храм с тухли от любов и мазилка от надежда. Беше висок и с големи прозорци. Знакът ти беше сърце. Дори изрисувах икони с твоя лик.
Не помня кога ме изгори на кладата, но помня, че не болеше. Дори се зарадвах, че мъченията са свършили. Върза ме за дървения кол на болката и ме поля обилно с бензин от лъжи. После запали клечка изневяра. Мисля, че ти харесваше да гледаш как голата ми плът пламва. Миризмата на изгоряла радост напълни въздуха.
Не помня кога се преместих в пустата ти земя. Засях надежда, а поникна болка. Въздухът беше пропит с нещо и аз си помислих, че е любов. Оказа се самовлюбеност. Всеки ден валеше. Порои страх и неувереност се изливаха върху незащитената земя и убиваха цветето на щастието. И се задуших с егото ти.
Н ...