Измина седмица, а Елизабет нямаше нищо, с което да се похвали. Беше се върнала в склада още няколко пъти, търсейки източника на усещането, но не откри нищо. Никаква тайна врата, никаква магическа руна, никаква магия. А последният път дори вече не можеше да почувства нищо. Каквото и да се криеше зад стените, беше изчезнало точно два дни по-късно. Лизи нямаше как да не мисли за последствията от това и да се самообвинява. Нямаше доверие на гвардията и не искаше да се свързва с нея, преди да има неоспорими доказателства, които никой нямаше да може да игнорира. Но вярваше на Чарли. Ако се бе свързала с него, може би щяха да спрат раждането на още едно безсмъртно създание, хранещо се с човешко месо.
От училището също не получаваше никакви отговори. „Научи“ азбуката за рекордно време, така че да може да започне да посещава останалите часове. Главният жрец преподаваше понякога в зависимост дали и за какво бе в настроение да говори. Елизабет не можеше да прецени как е по-добре да се държи, за д ...