Елизабет се бе качила на камък и наблюдаваше безмълвно мръсната, воняща вода, която се изтичаше в морето. Същата мръсна, воняща вода, която извираше на тънка, постоянна струя от издълбания в скалата тунел няколко метра над тях и която бе загладила камъка отдолу от годините, през които бе правила същото. Засъхнали следи от пръски в различни нюанси на кафявото показваха колко сериозен е бил и можеше отново да бъде потокът. И това, обясни й Чарли, бе качеството след пречистване с магия, за да може да бъде безопасно излята в морето.
Неприятното предчувствие, което се бе зародило, когато Сам се появи с дрехи за нея от мека кожа и високи почти до коляното ботуши, на които „бе поставено заклинание да я предпазят“, сега се превърна в много, много мрачна увереност.
– Ще влезем от тук? – попита тихо.
– Да. – отговори й Сам.
– През отходния канал? – Лизи го погледна умолително. – Сигурен ли си?
– Защо ми се струва, че не си особено очарована? – попита я Чарли от другата й страна. В очите му имаше ...