23 min reading
Елизабет си пое рязко дъх и изпусна ключа. С юмрук започна да разтрива внезапно появилата се болка в гърдите си. Чу тихо изпукване като от стъкло откъм земята и още преди да погледне към гривната на глезена си, я завладя лошо предчувствие. Черната перла, където Сам бе оставил фрагмент от себе си, се бе спукала и сега висеше мътно сива от крака й.
За един дълъг момент Лизи забрави да диша. След това хукна надолу по стълбите, прескачайки последните пет на всеки етаж. Пръстите й се бяха сковали от страх, докато отвори вратата на блока. Изскочи отвън и го видя.
Лежеше на няколко метра от нея по гръб. Кръвта му попиваше в пясъка на улицата. Не мърдаше. Тя не си спомняше да е помръднала, но в следващия миг беше на колена до него и обхващаше лицето му с ръце.
– Сам! – извика го и леко го разтърси за раменете. – Сам, събуди се!
Трескаво го заопипва за нараняване. Ръката й се намокри от кръвта му на гърдите и тя с отчаян стон притисна раната, макар сама да знаеше, че ако нож го бе пронизал там, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up