Елизабет си пое рязко дъх и изпусна ключа. С юмрук започна да разтрива внезапно появилата се болка в гърдите си. Чу тихо изпукване като от стъкло откъм земята и още преди да погледне към гривната на глезена си, я завладя лошо предчувствие. Черната перла, където Сам бе оставил фрагмент от себе си, се бе спукала и сега висеше мътно сива от крака й.
За един дълъг момент Лизи забрави да диша. След това хукна надолу по стълбите, прескачайки последните пет на всеки етаж. Пръстите й се бяха сковали от страх, докато отвори вратата на блока. Изскочи отвън и го видя.
Лежеше на няколко метра от нея по гръб. Кръвта му попиваше в пясъка на улицата. Не мърдаше. Тя не си спомняше да е помръднала, но в следващия миг беше на колена до него и обхващаше лицето му с ръце.
– Сам! – извика го и леко го разтърси за раменете. – Сам, събуди се!
Трескаво го заопипва за нараняване. Ръката й се намокри от кръвта му на гърдите и тя с отчаян стон притисна раната, макар сама да знаеше, че ако нож го бе пронизал там, ...