Неграмотният
На вратата беше написано "БУТНИ".
Бутнах. Нищо. Отново бутнах. Пак нищо. Вратата не мръдна.
Заключена е - си помислих - и се огледах за звънец. Такъв нямаше.
Докато зяпах да търся копчето на звънеца, нещо скръцна и една глава се показа от отвор, приличен на чекмедже, изрязан в самата врата.
- Защо блъскаш, бе?- попита главата.
- Извинете - викам, - искам да вляза, а вратата не се отваря.
- Няма да се отвори, я! - продължи главата. - Не виждаш ли какво пише?
- Виждам.
- Виждаш, ама не виждаш. Какво пише като виждаш?
- Бутни! - казвам.
- Ха, де! Така е. Ама ти, като си неграмотен, кой ти е крив - рече оня и чекмеджето хлопна под носа ми. Главата изчезна някъде из дълбините на огромния гардероб - барака над вратата на която пишеше: ...