Неграмотният

       На вратата беше написано "БУТНИ".

Бутнах. Нищо. Отново бутнах. Пак нищо. Вратата не мръдна.

Заключена е - си помислих - и се огледах за звънец. Такъв нямаше.

 Докато зяпах да търся копчето на звънеца, нещо скръцна и една глава се показа от  отвор, приличен на чекмедже, изрязан в самата врата.

 - Защо блъскаш, бе?- попита главата.

 - Извинете - викам, - искам да вляза, а вратата не се отваря.

 - Няма да се отвори, я! - продължи главата. - Не виждаш ли какво пише?

 - Виждам.

 - Виждаш, ама не виждаш. Какво пише като виждаш?

 - Бутни! - казвам.

 - Ха, де! Така е. Ама ти, като си неграмотен, кой ти е крив - рече оня и чекмеджето хлопна под носа ми. Главата изчезна някъде из дълбините на огромния гардероб - барака над вратата на която пишеше:

                           "СКЛАТ ЗА ДРЪВЕН МАТРИЯЛ"!

                               заведующ : бай Гошо Калибъра.

                                      ( баща на Красьо Черничкия )