5 мин reading
НЕКА ДА Е ЛЯТО
На път за Варна отби във Велико Търново. Не обичаше да бърза, самото пътуване е удоволствие, трябва да му се наслади. Времето е чудесно, лято е, жегата пъпли по асфалта и го разтопява на петрол направо, по прозорците искри като шампанско, момичетата са полуголи, а бирата е съвършена. Е, сега ще мине и без бира, обаче...
Да, ще хапне шкембе чорба! Идеята е чудесна, но въпреки това е несъвършена – като Европейски съюз без Македония и Англия: едните са вън, а се натискат да влязат, другите са вътре, а напъват да излязат. То шкембе без бира не влиза добре. Уф, животът е пълен с дилеми, усложнения и съдбовности!
- Пък и шкембе в тия горещини... Не става! – така си каза и седна в едно открито заведение.
Донесоха му менюто. Прочете го и остана крайно недоволен. Подхвърли подвързаната брошурка на масичката, стана и дори не се обърна, камо ли да се върне. Вървеше с широки крачки и си говореше:
- Кокосов пай с облак от задушен ориз! За ненормален ли ме вземат? Или за маймуна? Тия ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up