/ В памет на родителите ми /

.

     Майка, не че е моята майка, но очите й излъчваха спокойствие, сигурност и честност,.. гледаха добродушно и разбиращо .

- Ех, тогава бяхме млади,.. а и времената бяха други, искахме да следваме, да се издигаме в служебната йерархия,.. а може би зад тези амбиции стояха амбициите на родителите ни,...Мислехме съветите им за 100 % верни..- с лек треперещ глас поде госпожата

- Да, годините, наистина бяха такива,.. в по-вечето случаи слушаш по - старите , нали са преживели войната,.. имат по-вече житейски опит - каза татко и я погали по ръката - Сега сме добре, но не може да се предположи дали щяхме да сме по-добре или по-зле...

Настъпи неловко мълчание...

Някой се провикна от улицата

- Бай Стояне, бай Стоянеее...

Татко излезе, ние с Мира го последвахме, да не би нещо с Мерцедеса си помислих.

Майка и госпожата останаха сами...

- Радвам се, че се запознахме, Стоян ми е разказвал за Хаинбоаз,... за едно момиче от София, което работело с тях, значи това сте вие...И  ние се запознахме в Димитровград, тогава се строеше градът, градът на младостта.....Харесахме се, представих го на родителите си една неделя,..тогава така ставаше знаете, трябва да го представиш, родителите играеха важна роля...Един ден пуснал телеграма на свекървата '' Идвай  в Димитровград ще се сгодявам и ще се женя ''..Чакахме ги на нашата гара с файтон, свекърът тогава не дойде , нали е зает с овцете...Не знам как съм изглежала, но още тогава тя каза '' Стояне, това е булката за тебе.'' седя няколко дни у нас.. после тримата заминахме за Мъглиж, не бях ходила там, само в Стара Загора и Казанлък,.. градско чедо, но бързо свикнах, имахме по 10 дни отпуск,.. качихме се горе на Калаянка да видим свекъра,.. за мене беше много интересно, високи дървета, поляни с цветя...от някъде изскочи огромно куче, погледна ме, завъртя опашка и тръгна пред нас,..сякаш казваше ''хайде следвайте ме..''

- Не се плаши булка, виж върти опашката,.. позна, че си добра..- рече тогава свекъра - Ще те пази

Вечерта прибраха овцете в егрека, пук там някоя приблея,.. беше тихо.. само щурчета  или други животинки пееха,.. за пръв път нощувах на открито, .. в купа сено.. звездите грееха сякаш от радост,...и Шаро придрямваше в тишината...Ох, че се отплеснах, като някоя нещипана мома ...Свекърът ми подари тогава нещо дървено като медальон, като човече вързано на кожена връзка,..още си го пазя...Къде ли не ходихме тогава из балкана,.. на Кръстилча , на Дивната поляна, по тяехни роднини да ме представят...Имаха тогава нива, бахча им викат, с голям орех и вада за напояване,.. после им я взеха в ТКЗС-то, после пак я върнаха,...и ореха си стои още, все си говорим със Стоян, как ли не са го отсекли тогава...сега уж защитен вид....- разказваше майка  вдъхновено...Преди три години ходихме всички по тези места,.. Директорът на Гоското стопанство в Мъглиж е състудент на Светлето, снахата, от Лесотехническия,..даде ни в помощ едни горски от оня район за водач и като потеглихме нагоре цяла чета,.. ние цялото семейство 6 човека, големият Петър 6 човека, горския с жена си и момченцето им...горския се беше погрижил за заслоните по пътя за храната, нощувахме в ловни хижи... преживявания и спомени за всички,..Излязохме на гара Плачковци,... началник гарата като ни видя строени на перона радостен възкликна '' Абе хора, вие ми изпълнихте плана за билетите,.. браво на вас '' По маршрута Светлето описваше билки, треви, дървесни видове, снимки,  направи после хербарий   за докторантурата си.. видяхме сърни на живо...Тя тогава включи в работата си и състудента си, станаха доктори на науките,...а Професорът им, включиха и него, отиде на работа в БАН,... а този район сега е резерват,,,,

Госпожата със скрита апатия уж слушаше а витаеше някъде...

- Миче, Невянка,.. ами кафето ви изстина,.. вие го ударихте на комсомолско събрание -  шеговито каза татко влизайки преди нас  - И сладки не си взимате...

- Ние сме тръгнали за Одрин, ако искаш Стояне, ела с нас - неочаквано предложи госпожата

- Ето видя ли, аз като ти казвах, паспорта ти е изтекъл, смени го, а ти днес -утре така и не го смени, ей...то сега стой в къщи заради небрежност,...утре вече ще е късно - сякаш нищо не се е случило каза мама, вместо да вдигне скандал, както става в такива случаи с такова предложение..- Но има спасение, ето Петьо познава Одрин на пръсти и ще ви бъде гид, ако желаете... за 2-3 дни, или по-вече ще останете там - дяволито попита тя

Побъбрихме общи приказки, за времето, за Одрин като цяло...госпожите се размърдаха да стават

- Стояне, придружи госпожата до хотела пеша, тъкмо ще разгледа града ни,.. а Петьо ще напътства Мира с колата по  уличките....

Явно предложението на мама се хареса на всички,.. тя имаше страшен усет и такт в отношенията си с хората...

На излизане си стиснаха ръцете с госпожата, прегърнаха се като две стари приятелки, а не като съпернички, които вече няма какво да делят,.. то беше  разделено.

Майка чувстваше превъзходството си ..

Прегърнаха се и с М|ира и тайно й прошепна

- И идете в църквата,.. запали свещичка..

Изпрати ни до пътната врата

- И  да ми върнете момчетата живи и здрави, ех, че без тях съм за никъде..- с шеговито и  усмихната каза мама....

 Набързо оставихме колата им на паркинга пред хотела и предложих на Мира да се поразходим по тротоара на крайречния булевард ,...видяхме в далечината татко и майка й хванати под ръка, вървейки бавно и спокойно, и усмихнати ,. .. дали знаеха, че пътищата им отново  никога  вече няма  да се пресекат...

- Те още се обичат, нали - тихичко пошепна  Мира

- Наистина изглеждат безкрайно щастливи , след толкова години...Да не ги притесняваме искаш ли да минем оттук - предложих

- Петър, ти коя година си роден, нещо ми щъкна из главата...

Изрецитирах година, месец, дата,... цялото си ЕГН...

- Чудно, тогавашното бригадирско движение в Хаинбоаз  е било някъде от 1946- 47 година и нататък... Нещо не ми се връзва,.. аз съм по-малка от теб... още като се съгласих да дойдем, все си мислех, че  този Стоян е мой баща , а майка упорито крие... Защо ли съм си мислила така... едно

толкова вълнуващо и кратко приятелство,.. и да няма нищо останало от него... Значи не си ми брат и аз не съм ти сестра,.. и жалко и не...

Наближихме паркинга на хотела, тя позабави крачки

- Чакай, чакай малко,.. искам да те целуна... харесваш ми и такъв...

И получих целувка по устните, целувка по-вече от приятелска,.. целувка обещаваща и подканяща...

Изчакахме родителите си все още изглеждащи като влюбени ,  хванати  под ръка,...уточнихме часа на тръгване утре за Одрин и си тръгнахме към къщи всеки зает с мислите си....

/ следва продължение /