/ В памет на родителите ми /
.
Майка, не че е моята майка, но очите й излъчваха спокойствие, сигурност и честност,.. гледаха добродушно и разбиращо .
- Ех, тогава бяхме млади,.. а и времената бяха други, искахме да следваме, да се издигаме в служебната йерархия,.. а може би зад тези амбиции стояха амбициите на родителите ни,...Мислехме съветите им за 100 % верни..- с лек треперещ глас поде госпожата
- Да, годините, наистина бяха такива,.. в по-вечето случаи слушаш по - старите , нали са преживели войната,.. имат по-вече житейски опит - каза татко и я погали по ръката - Сега сме добре, но не може да се предположи дали щяхме да сме по-добре или по-зле...
Настъпи неловко мълчание...
Някой се провикна от улицата
- Бай Стояне, бай Стоянеее...
Татко излезе, ние с Мира го последвахме, да не би нещо с Мерцедеса си помислих.
Майка и госпожата останаха сами...
- Радвам се, че се запознахме, Стоян ми е разказвал за Хаинбоаз,... за едно момиче от София, което работело с тях, значи това сте вие...И ...