Вечерта телефонът ми звънна и се наложи да отида до кухнята, за да си го взема, защото си го бях оставила там. На екрана беше изписано името на майка ми и аз вдигнах.
- Здравей мила!
- Здравей мамо!
- Как си? Какво правиш?
- Гледам телевизия.
- Мила, утре ще ти пратим пари, защото няма да ни има около месец и половина . Нали няма проблем?
- Няма мамо, знам че работата ви е сложна и ви пращат в командировки, ще се оправя и сама , не съм малка , след по-малко от месец навършвам 17.
- Знам , обичам те ! Чао и се пази! – каза тя и затвори телефона.
Върнах се в хола и се настаних отново до Ник.
- След по-малко от месец навършваш 17, така ли? – попита той и ме погледна.
- Да! Защо подслушваш чуждите разговори? – попитах леко раздразнено , но същевременно лукава усмивка блесна на лицето ми.
- Не подслушвам! Ти говореше прекалено силно. – отговори той със същата лукава усмивка.
-Само оправдания! – отвърнах. Ник погледна през прозореца, който се намираше до входната врата, после погледна мен и каза :
- Дъжда е спрял, предполагам трябва да си ходя. – погледнах го, беше се изправил и запътил към вратата, не исках да си тръгва, харесваше ми да бъде тук, но можех ли да го спра? Все пак се познавахме от ден и половина, а аз бях просто едно обикновено момиче, нищо повече, но все пак не исках да си тръгва.
- Спри ! Тоест.... , ако искаш остани и тази вечер тук ! Само, ако искаш! – казах и го погледнах в очите с надежда.
- Наистина ли ?
- Да! Искаш ли?
- Разбира се ! – отговори той и се върна при мен , седна на дивана и се усмихна. Познавах го от скоро, но се чувствах щастлива в неговата компания.
- Гладен ли си ?
- Да! Какво ще ядем?
- Пица?
- Може.
- …..но ние да си я направим. – продължих.
-Супер! – отговори той и се усмихна , изправи се и се запъти към кухнята. – Идваш ли ?
- Идвам ! – сетих се да отговоря . Отидох при него в кухнята и извадих всички продукти, които щяха да са ни нужни . – Можеш ли да правиш пица?
- Не , а ти?
- Не ! – погледнах го в очите и те се засякоха . Очният контакт продължи няколко секунди, когато и двамата се засмяхме. – Какво ще правим тогава?
- Лесна работа, ще си поръчаме една! – засмя се той .
- Добре! – отвърнах . Взех телефона и набрах номера на пицарията. Поръчах една голяма пица с всичко на нея и оставих телефона на плота в кухнята. Върнахме се в хола и седнахме на дивана , за да изчакаме пицата. Избрахме някакъв филм и се загледахме в него, след около половин час на вратата се звънна , Ник се изправи и отиде да отвори вратата , плати и взе пицата. Върна се на дивана при мен и ми подаде едно парче.
- Колко ли ще е трудно? – попита той .
- Кое?
- Да направиш пица. Все пак трябват само няколко продукта и си готов.
- Да , но тестото?
- Какво за него ? Просто брашно, яйца и олио!
-Тогава, като знаеш толкова , защо не я направи ?
- …..ами…. .
- Мм . – вдигнах гордо и надменно глава и се изсмях , тъй като бях права. Продължих да си ям парчето , след като изядохме пицата , Ник се облегна на дивана , по инерция се облегнах на рамото му и започнахме да гледаме филма, който даваха по телевизията. Очаквах Ник да ме избута , за да стана от него , но единственото което направи е да ми се усмихне. Не знам колко време беше минало , не ме интересуваше, чувствах се в безопасност облегнала се на рамото му. Спокойствието и тишината бяха прекъснати от домашния телефон , който започна да звъни . Изправих се и отидох , за да вдигна слушалката. Непознат женски глас търсеше Ник, извиках го , за да говори с жената.
- Да, ... Добре, … Не, ... Да ,… Идвам! – успях да чуя.
- Трябва спешно да тръгвам, беше майка ми! Ще ти се обадя !
- Добре . – успях да кажа, докато вратата се затваряше . Останах сама в къщата , не знаех какво да правя , а и беше късно, за това реших да си легна. Качих се в стаята си, легнах на леглото и се опитах да заспя, телефона из вибрира , вдигнах го и видях съобщение от баща си, което гласеше: „ Утре майка ти се връща за два дни. „ . Зарадвах се, че майка ми ще се прибере утре , оставих телефона на шкафа до леглото ми, обърнах се и заспах.
© Еленка Гишина All rights reserved.