Вечерта телефонът ми звънна и се наложи да отида до кухнята, за да си го взема, защото си го бях оставила там. На екрана беше изписано името на майка ми и аз вдигнах.

- Здравей мила!

- Здравей мамо!

- Как си? Какво правиш?

- Гледам телевизия.

- Мила, утре ще ти пратим пари, защото няма да ни има около месец и половина . Нали няма проблем?

- Няма мамо, знам че работата ви е сложна и ви пращат в командировки, ще се оправя и сама , не съм малка , след по-малко от месец навършвам 17.

- Знам , обичам те ! Чао и се пази! – каза тя и затвори телефона.

Върнах се в хола и се настаних отново до Ник.

- След по-малко от месец навършваш 17, така ли? – попита той и ме погледна.

- Да! Защо подслушваш чуждите разговори? – попитах леко раздразнено , но същевременно лукава усмивка блесна на лицето ми.

- Не подслушвам!  Ти говореше прекалено силно.  – отговори той със същата лукава усмивка.

-Само оправдания! – отвърнах. Ник погледна през прозореца, който се намираше до входната врата, после погледна мен и каза :

- Дъжда е спрял, предполагам трябва да си ходя.  – погледнах го, беше се изправил и запътил към вратата, не исках да си тръгва, харесваше ми да бъде тук, но можех ли да го спра?  Все пак се познавахме от ден и половина,  а аз бях просто едно обикновено момиче,  нищо повече,  но все пак не исках да си тръгва.

- Спри ! Тоест.... , ако искаш остани и тази вечер тук ! Само, ако искаш! – казах и го погледнах в очите с надежда.

- Наистина ли ?

- Да! Искаш ли?

- Разбира се ! – отговори той и се върна при мен , седна на дивана и се усмихна. Познавах го от скоро, но се чувствах щастлива в неговата компания.

- Гладен ли си ?

- Да! Какво ще ядем?

- Пица?

- Може.

- …..но ние да си я направим.  –  продължих.

-Супер! – отговори той и се усмихна ,  изправи се и се запъти към кухнята. – Идваш ли ?

- Идвам ! – сетих се да отговоря . Отидох при него в кухнята и извадих всички продукти, които щяха да са ни нужни . –  Можеш ли да правиш пица?

- Не , а ти?

- Не ! – погледнах го в очите  и  те се засякоха . Очният контакт продължи няколко секунди, когато и двамата се засмяхме.  –  Какво ще правим тогава?

- Лесна работа, ще си поръчаме една! – засмя се той .

- Добре! – отвърнах . Взех телефона и набрах номера на пицарията. Поръчах една голяма пица с всичко на нея и оставих телефона на плота в кухнята. Върнахме се в хола и седнахме на дивана ,  за да изчакаме пицата.  Избрахме някакъв филм и се загледахме в него,  след около половин час на вратата се звънна , Ник се изправи и отиде да отвори вратата , плати и взе пицата. Върна се на дивана при мен и ми подаде едно парче.

- Колко ли ще е трудно? – попита той .

- Кое?

- Да направиш пица.  Все пак трябват само няколко продукта и си готов.

- Да , но тестото?

- Какво за него ? Просто брашно, яйца и олио!

-Тогава, като знаеш толкова , защо не я направи ?

- …..ами…. .

- Мм . –  вдигнах гордо и надменно глава и се изсмях , тъй като бях права. Продължих да си ям парчето , след като изядохме пицата , Ник се облегна на дивана , по инерция се облегнах на рамото му и започнахме да гледаме филма, който даваха по телевизията. Очаквах Ник да ме избута , за да стана от него , но единственото което направи е да ми се усмихне. Не знам колко време беше минало , не ме интересуваше, чувствах се в безопасност облегнала се на рамото му. Спокойствието и тишината бяха прекъснати от домашния телефон , който започна да звъни . Изправих се и отидох , за да вдигна слушалката. Непознат женски глас търсеше Ник, извиках го , за да говори с жената.

- Да, ... Добре, … Не, ... Да ,… Идвам! – успях да чуя.

-  Трябва спешно да тръгвам, беше майка ми!  Ще ти се обадя !

- Добре . – успях да кажа, докато вратата се затваряше . Останах сама в къщата , не знаех какво да правя , а и беше късно, за това реших да си легна. Качих се в стаята си,  легнах на леглото и се опитах да заспя,  телефона из вибрира , вдигнах го  и  видях съобщение от  баща си, което гласеше:  „ Утре майка ти се връща за два дни. „  . Зарадвах се, че майка ми ще се прибере утре , оставих телефона на шкафа до леглото ми, обърнах се и заспах.