Вечерта телефонът ми звънна и се наложи да отида до кухнята, за да си го взема, защото си го бях оставила там. На екрана беше изписано името на майка ми и аз вдигнах.
- Здравей мила!
- Здравей мамо!
- Как си? Какво правиш?
- Гледам телевизия.
- Мила, утре ще ти пратим пари, защото няма да ни има около месец и половина . Нали няма проблем?
- Няма мамо, знам че работата ви е сложна и ви пращат в командировки, ще се оправя и сама , не съм малка , след по-малко от месец навършвам 17.
- Знам , обичам те ! Чао и се пази! – каза тя и затвори телефона.
Върнах се в хола и се настаних отново до Ник.
- След по-малко от месец навършваш 17, така ли? – попита той и ме погледна.
- Да! Защо подслушваш чуждите разговори? – попитах леко раздразнено , но същевременно лукава усмивка блесна на лицето ми.
- Не подслушвам! Ти говореше прекалено силно. – отговори той със същата лукава усмивка. ...