8 min reading
04,30 – 05,00 часа.
В Големия бар е пълно с хора. Поне петдесетина са. Клиенти, обслужващ персонал – мъже и жени, полицаи и експерти...
Тъкмо съм огледал протоколите на експертите. И нещата са наясно – колкото и странно да изглеждат...
- Моля за тишина – казвам и гласът ми отеква във внезапно замлъкналата зала...
Оглеждам се. На първия ред са седнали Перлов, Караколев – с червени очи, Ангелов, Саката...
- Е, убиецът на господин Кринчев си призна – казвам – Бихме могли да си тръгнем, но остава един въпрос: как Мирков се е освободил от белезниците?
Взирам се в лицата на първия ред:
- Само един може да го е освободил. Само един е бил в коридора преди убийството, само един е имал възможност и причина за това...
- Господин Сакалиев – Здравчев застава до Саката – арестуван сте за подпомагане на престъпника Мирков...
Саката почти не реагира, само протяга ръце. Белезниците щракват...
Тогава арестуваният признава:
- Добре, де – аз го пуснах. Исках да се махне, да се скрие някъде, да не се забър ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Е, това е. Не е много майсторски завъртяно, щом една поетеса, която лети и гледа в облаците, успя да познае кой е убиецът...
Ще се срещнем след 25 септември.
Дотогава ви препоръчвам https://genekinfoblog.wordpress.com/