04,30 – 05,00 часа.
В Големия бар е пълно с хора. Поне петдесетина са. Клиенти, обслужващ персонал – мъже и жени, полицаи и експерти...
Тъкмо съм огледал протоколите на експертите. И нещата са наясно – колкото и странно да изглеждат...
- Моля за тишина – казвам и гласът ми отеква във внезапно замлъкналата зала...
Оглеждам се. На първия ред са седнали Перлов, Караколев – с червени очи, Ангелов, Саката...
- Е, убиецът на господин Кринчев си призна – казвам – Бихме могли да си тръгнем, но остава един въпрос: как Мирков се е освободил от белезниците?
Взирам се в лицата на първия ред:
- Само един може да го е освободил. Само един е бил в коридора преди убийството, само един е имал възможност и причина за това...
- Господин Сакалиев – Здравчев застава до Саката – арестуван сте за подпомагане на престъпника Мирков...
Саката почти не реагира, само протяга ръце. Белезниците щракват...
Тогава арестуваният признава:
- Добре, де – аз го пуснах. Исках да се махне, да се скрие някъде, да не се забър ...