Калчо тъкмо дорязваше опорния кол на комшийската ограда, когато жена му се развика откъм сайванта. За какво й е баш сега, когато почти беше привършил с отмъщението към онова говедо Митьо, дето миналата седмица взе, че пресече вадата към двора му…
Ама нали е жена – не знаеш ни какво иска, ни какво може. Затова побърза да отиде.
А тя имаше убийствена новина. Ама наистина убийствена! Кака Дона й казала, че при Митьо тая сутрин се нанесъл брат му. Само за месец, докато си намери квартира в града, но… Какъв брат!
Бяха подочули от… абе, някой беше казал, че тоя брат излязъл от затвора, дето лежал за убийство… Убийство?!
Калчо рече на жена си да почака, грабна два кола от дръвника и отиде да укрепи оградата. За всеки случай… Щото оня… С убийството… Да не лежи пак човекът, нали…
Танас пък като чу новината, удари два шамара на синчето си, счупи прашката му, изрови двайсетолевова банкнота изпод шкафа, където напоследък криеше фонда „И аз съм човек“, а после се запъти към Митьови с утрепаната му ...