Новият съсед
Калчо тъкмо дорязваше опорния кол на комшийската ограда, когато жена му се развика откъм сайванта. За какво й е баш сега, когато почти беше привършил с отмъщението към онова говедо Митьо, дето миналата седмица взе, че пресече вадата към двора му…
Ама нали е жена – не знаеш ни какво иска, ни какво може. Затова побърза да отиде.
А тя имаше убийствена новина. Ама наистина убийствена! Кака Дона й казала, че при Митьо тая сутрин се нанесъл брат му. Само за месец, докато си намери квартира в града, но… Какъв брат!
Бяха подочули от… абе, някой беше казал, че тоя брат излязъл от затвора, дето лежал за убийство… Убийство?!
Калчо рече на жена си да почака, грабна два кола от дръвника и отиде да укрепи оградата. За всеки случай… Щото оня… С убийството… Да не лежи пак човекът, нали…
Танас пък като чу новината, удари два шамара на синчето си, счупи прашката му, изрови двайсетолевова банкнота изпод шкафа, където напоследък криеше фонда „И аз съм човек“, а после се запъти към Митьови с утрепаната му кокошка в ръка. Това говедце, дето се е метнало на майчиния си род, се научило да трепе кокошки и патки по селото… Вкусни бяха, вярно… Ама баш тая заран да прасне по главата точно Митьова ярка… Аман! Ми то добре, че не го е видял брата на оня, щото…
Киро бакалина махна на Митьовата жена да изчака малко, изслуша внимателно шепнещата му новината тъща и добави още малко сирене върху хартията. Вярно, кантарът показа към половин кило отгоре, ама… Бе, знаеш ли го оня убиец колко е нервен и, ако вземе да претендира за грамажа… Киро ще си го избие от Калчо и Танас, че най-много да врънкат, ама ще поръчат ракийка, ще се поукротят… Пък тоя…
И така – цял ден. Новината разбърка спокойната тиня на мирния селски живот.
Настъпи напрежение – какво ли ще направи тоя тюрмаджия…
А баба Гана, от която тръгна новината, чула – недочула. Видяла, че от кола слиза някакъв, веднага питала Митьо тоя какъв е, да не иде да сватосва щерка му за техника от града, дето връщаше понякога неделя сутрин бившето момиче от съботната градска дискотека. И чула само: „Брата за малко ще поживее тук, от затвора иде“, а уточнението я шашнало: „Бе, едно убийство там…“
Отде да знае, че тоя брат работел в свинекомплекса край областния град и веднъж на пияна глава заклал як шопар, ама не успял да го изнесе, че го пипнали… Пък ония гражданя на нормалното клане на прасе викаха „убийство“ и…
Те така…
Ама даскалът Пенчовски разбрал какво станало и, понеже отракан като резервно колело на джипка ,и учен човек, взел да разправя, че е лежал по член 999 – за убийство чрез изнасилване на едър рогат добитък…
Поради което взеха да му се плашат и нему.. Ще пийне, ще му се замъгли подсъзнанието и, без да подбира, като тръгне наред из селото. Почти всички се стреснаха, де – освен Цона, още непресъхнала за живота знойна вдовица…
Но това е друга история – за две червени точки след полунощ…
Каня ви в блога - https://genekinfoblog.wordpress.com/
Там с втората песен поздравявам момичетата над 50...
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Таня, Момчиле!
-
Тъй де - тотален разбор на провансалският живот !!! Bravissimo !!!
-
-
Благодаря, Надя, Пепи!
-
😄🤣
-
Смях се с глас!
-
Благодаря на всички с мнения, оценки и сърца за любимо!!!
-
"Новината разбърка спокойната тиня на мирния селски живот."
-
Това - "отракан като резервно околело на джипка", направо заби гвоздея на целия разказ Има всички предимства - интересно, забавно и кратко!
Поздрав, Георги, много ми хареса! -
Много забавен разказ, даже си представих картината! Хареса ми Георги и те поздравявам!
-
🙂 Страшна работа.
-
Забавен разказ с много хубави сравнения!
-
Ех, Георги!
Много забавен разказ си написал. Допълнително достойнство е и краткостта му.
Изобщо, смях се от сърце. А с "изнасилването на едрия рогат добитък" направо щях да умра от смях. Напомни ми за проф. Август Форел, който препоръчва в свой знаменит труд сношаването с едър рогат добитък, защото е безопасно за животното и препятства плоденето на идиоти. Изобщо разказът ти е написан с вещината на японските разказвачи.
П.П. Като погледнах първоначално името на блога ти, ми се примержеля:
ginekolog.wordpress.com , но после го прочетох вярно. -
Забавно. Направо турски сериал.
-
"...отракан като резервно колело на джипка"!!! Ха-ха-ха, как добре си го казал!
А и това ме впечатли много:" Новината разбърка спокойната тиня на мирния селски живот"!!! Разваленият телефон на недочуто-удордисаното на принципа на доминото
събаря всички нагласи за деня и ги преоформя като цунами в нещо друго. Много майсторски си предал този ефект, браво, весел разказ – огледало на един утвърден манталитет! -
Благодаря, Антоанета, Нина!
-
Много ми харесват историите ти!
-
Хареса ми! Чакам историята с червените точки.
-
Благодаря, Вики!
По-важното е - как се променят характерите без да се променят... -
Счупен телефон по селски
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
