5 min reading
Обади се!
Есен е. Обикновено пълния с играещи деца парк сега е пуст и тих. Вятърът си играе с обагрените във всички нюанси на жълто, кафяво и червено листа.Слънчевите лъчи се процеждат свенливо през клоните на дърветата и се заиграват с падащите листа. Разнася се носталгичен аромат на паднала шума, примесен с влагата от сутрешната мъгла.Аромат на умиращата красота на есента, която студа и мъглите отнасят и оставят усещането за приближаващата зима. Седя на пейката с букет цветя, които купих от малкото магазинче отсреща. Облечен съм с най-хубавия си костюм – тъмносин, с тънко райе. Любимият ù цвят. Искам да я впечатля, от един поглед да разбере колко съм успял, колко е пораснал нейния единствен син. Поглеждам часовника си, време е да дойде вече. Имам съвсем малко време.Довечера е полета ми. Утре е много важен за мен ден, какъвто всъщност бе и вчера. Презентации, конференции, срокове, журналисти… Ежедневни битки, в които искам винаги да побеждавам. Обичам вкуса на успеха, на поредното пре ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up