Обади се!
Есен е. Обикновено пълния с играещи деца парк сега е пуст и тих. Вятърът си играе с обагрените във всички нюанси на жълто, кафяво и червено листа.Слънчевите лъчи се процеждат свенливо през клоните на дърветата и се заиграват с падащите листа. Разнася се носталгичен аромат на паднала шума, примесен с влагата от сутрешната мъгла.Аромат на умиращата красота на есента, която студа и мъглите отнасят и оставят усещането за приближаващата зима. Седя на пейката с букет цветя, които купих от малкото магазинче отсреща. Облечен съм с най-хубавия си костюм – тъмносин, с тънко райе. Любимият ù цвят. Искам да я впечатля, от един поглед да разбере колко съм успял, колко е пораснал нейния единствен син. Поглеждам часовника си, време е да дойде вече. Имам съвсем малко време.Довечера е полета ми. Утре е много важен за мен ден, какъвто всъщност бе и вчера. Презентации, конференции, срокове, журналисти… Ежедневни битки, в които искам винаги да побеждавам. Обичам вкуса на успеха, на поредното пре ...