Защо някои хора получават всички екстри, а някои – нищо от живота? –Защо ... мислите ми кръжаха като оси из главата и не ми даваха покой. Мис Маргарет Тейн си живееше като кралица, а аз й слугувах. Тя е глупава, но богата...а аз умницата, докторка ... бях едно нищо в дома й.
Лежах в леглото си, въртях се, а сънят бягаше от уморените ми очи. Краката ми туптяха. Не бях подвила крак през целия ден.
На съмване заспах и засънувах. Розовите диаманти на колието се въртяха пред мен, хвърляха отблясъци и аз си представях как ги слагам на моята шия. После ръката ми се протяга и ги докосва, но нещо избухва в пламъци и аз отдръпвам пръсти от тях. Поглеждам и виждам обгорената си ръка, почерняла като въглен. Боли много.
Събудих се от звъненето на алармата. Мис Тейн настоятелно натискаше звънеца. Станах, облякох се бързо и през глава хукнах към стаята й.
- Добро утро!
- Добро ли? Никак не е добро! Хей, Лили! До кога ще чакам да благоволиш да дойдеш? Донеси ми закуската и кафето! Веднага!
Беше в обичайното си лошо настроение, както всяка сутрин.
Стоплих й два кроасана , сложих чаша кафе и забързах към стаята й.
Тя захапа кифлата. Надигна чашата с кафе и се отпусна.
Отидох до прозореца, вдигнах щората и го отворих. Небето синееше лазурно и чисто. Без нито едно облаче. Слънцето препускаше по склоновете на града. Лъчите проблясваха и се промъкваха под листата на палмите. Беше чудесен летен ден. Като в рая.
Ако не беше този крокодил тук, за да ми вгорчава живота може би щях да бъда щастлива.
После влязохме в хола.
- Донеси ми колекцията от марки! Размърдай се – нареди ми мис Тейн.
Беше още намръщена. Бръчките й ту се изопваха, ту се отпускаха. Очите й се забиха в мен и аз едва удържах погледа й. Дали знаеше, че не мога да я понасям?
Усмихнах й се ведро. Трябваше да си играя играта.
Знаех комбинацията на сейфа, взех ключа и го отворих. Зад пачките с долари се намираха няколко албума с марки. Взех ги. Очите ми се спряха за миг на колието. То си стоеше върху черното кадифе и си кротуваше тихичко.
Мис Тейн взе лупата и се захласна. Взираше се със сивите си студени очи във всяка марка.
-Виж, Лили…тази е много ценна. И таз. И другата…
Едва доловима усмивка се разтегна на лицето й. Тя започна да ми обяснява за марките, идеалният й маникюр сочеше всяка марка, ахкаше и охкаше в екстаз.
После замлъкна. Аз също мълчах. Имах разпоредба да не говоря, ако не ме пита нещо.
Стоях зад нея, кокорех се и попивах чутото.
Два милиона долара е цялата колекция…- гласът на мис Тейн проехтя и сякаш раздра тишината.
Два милиона! Два милиона! – зазвъня ми като рефрен на песен…
- Лили, прибери марките! И виж колко прах има по мебелите…аууу…ще свършиш ли нещо днес, бе момиче?
Кимнах. Взех кърпи и започнах да бърша. Тя не спираше да каканиже. Бях зад гърба й. Бях свикнала с грубостта й, но нещо се надигна в мен и засъска като клапан на локомотив. Почиствах една статуетка от сребро. Масивен къс. Държах го в пръстите си и затреперих. Искаше ми се да го стоваря върху стегнатия кок на старицата, за да млъкне. Виждах как я зашеметява ударът и тя затваря уста. Устата на мъртва риба.
Боже, изперквам май…
Тръскам глава и прогонвам тези мисли. Махам пръстите си като опарена от статуетката.
В главата ми два гласа спорят.
Замахни…и удряй…тя това заслужава със злобния си език… - казва единият.
Луда ли си? Нали ще я намерят мъртва и ти ще си виновна?-обажда се другият.
Скрий я някъде…все някъде може да изчезне… а марките са два милиона…и не забравяй и розовите камъни …Мигел ще ти помогне да я скриеш, той е обсебен от теб…
- Хей, хей! Къде витаеш? Приготви ми ваната! И после ще излизаме.
Сепвам се от тягостните си мисли и кимам. Ще се стегна. Тази работа ми трябва. Добро е заплащането. Още една година да изкарам. Да стъпя на крака. После...сбогом мис Злоба...но сега съм в капан - без пари, без подкрепа, без приятели, без никой. Сама. На другия край на света.
Пускам крановете, водата шурти и пълня ваната. Събличам мис Тейн.
Дрехите й падат една по една, докато остава голото й сбръчкано тяло. Сбръчкана е като костенурка. Подавам й ръка и тя шляпва във ваната. Подпира глава на ръба и затваря очи. Аз слагам балсам в ръката си и го втривам в косата й. Масажирам я леко, разресвам я и я измивам.
- Пусни ми музика, момиче. За нищо ли не се сещаш? Главата ти е празна като… като…. не знам какво – завършва речта си мис Тейн.
Пръски от слюнка хвърчат от устата й. Пак е ядосана. Всеки ден продължава с този кошмар.
Днес е много гадна. Има дни, когато е гадна, но има дни – когато е невъзможно гадна. Днес е такава. Разбива ми психиката.
Закипява ми, но се обръщам и пускам копчето. Нежната музиката проехтява. Мис Тейн примижа и се отпуска в пяната.
Само ръката ѝ с хищните червени нокти се полюшва в такт с мелодията.
Дремя отстрани като часовой и я чакам за нови заповеди.
Взирам се в тила ѝ над водата. Едно желание се пробужда в мен. Иска ми се да я потопя надълбоко и да я държа, докато изчезнат мехурчетата въздух.
- Нещо става с мен… ха… хахааа… защо искам така отчаяно… да се отърва от мис Тейн ? – почва единият глас.
- Защото те унижава и е злобна – отговаря другият.
- Ами напусни веднага.
- Това не е изход. Тя ще тормози някой друг…Тя трябва да си получи наказанието. Да изчезне завинаги от хоризонта.
- Я, стига. Престани!
- Страх те…страх те…остави се тогава да те мачка…
Натиквам неканените и жестоки гласове в най-далечните кътчета на главата си. Трябва да се отърся от тях. Страх ме е от тях.
Поглеждам в огледалото и виждам лицето си. Побеляло е като тебешир, без цвят. Кожата ми настръхва.
Ръцете ми пак затреперват.
След малко се окопитвам и започвам да сапунисвам мис Тейн.
Преглъщам въздишката си, но от клепачите ми се спускат няколко сълзи и запарват по бузата. Стискам здраво устни и се стягам. Добре, е че тя не ме вижда. Добре е,че не може да прочете мислите ми…
Музиката продължава да ехти весело, макар че на мен никак не ми до музика. И никак не ми е весело.
Продължава…
© T.Т. Всички права запазени