– Никога не съм бил по-очарован от политиката! – въодушевено ми съобщи съседът Марин, когато ме видя, че съм седнал сам в кварталната кръчма на една маса отвън. – Страхотна работа!
Мълча. Съседът Марин, казват, е ченге. То такива сега са повечето мъже на неговата възраст – между двайсет и пет и петдесет и две. На петдесет и три ги пенсионират, за да продължат да работят като ченгета. А преди да станат на двайсет и пет се подготвят за ченгета. Моето мнение е, че повечето мъже през целия си живот се готвят да бъдат или да не бъдат ченгета, но никога така и не разбират с какво точно трябва да се занимават в единия или в другия случай.
– Има ли свободно място при теб? – пита Марин и сяда. Не се е обръснал.
– Защо питаш? – възмущавам се. И сресал не се е.
– Ами може да са запазени местата. Затова.
Пак мълча. Кой знае какво ще иска от мене – я някаква информация, я да го почерпя.
– Какво пиеш? – пак пита.
– Кафе – отговарям и отпивам от бутилката с бира.
– Едно кафе и за мен – подвиква на се ...