10 min reading
На другия ден погребаха Станой. Каруцата с ковчега подрънкваше глухо по прашните улици, а кобилката смълчана преплиташе крака, сякаш и тя разбра какво е станало със стопанина и. Вела вървеше с малкото селяни след каруцата. Баба Параскева, комшийката и беше редом с нея и я подкрепяше в мъката и. Когато и последната буца пръст изтрополи върху гроба, забиха един дървен кръст с името му и всичко свърши. Що остава от човека? Една шепа пръст. Свърши ли пътят му, нищо не остава. Само близките му го поменуват с добро.
Вела беше замаяна и изцедена от горчивина и мъка. Защо така Господ стори с баща и? Вече никой си няма. Баба Параскева я прибра за няколко дни при нея, че и тя е вдовица и да се пооправи девойчето. Дните се заредиха с много отчаяние и скръб. Вела не слагаше нищо в устата си и по цял ден мълчеше. Объркана и отчаяна, тя се питаше какво ще прави сама на този свят. Изниза се още една неделя. Баба Параскева беше добра жена. Самотията и беше дошла до гуша. Понякога едва се тътреше по др ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up