Aug 9, 2019, 11:04 AM
Орис 1
Multi-part work
-
1632 2 7Prose » Narratives
-
1566 6 15Prose » Narratives
-
1217 3 3Prose » Narratives
-
1339 4 7Prose » Narratives
-
1731 2 8Prose » Narratives
-
987 2 5Prose » Narratives
-
932 1 7Prose » Narratives
-
971 2 4Prose » Narratives
-
1130 4 13Prose » Narratives
5 min reading
От два месеца не падна и капка дъжд. Господ се подсмихваше от високо и гледаше сеира на грешниците, дето не зачитаха повелите му. Селяните сториха голям грях и сега се пържеха като в ада. Огън и жупел се сипеше от небето, ни едно облаче не се показа, ни ветрец да повее. Имаше едно момче Ивко в селото. Някъде към пет-шестгодишно дете. Живееха с майка си в пълна немотия. Тя работеше и слугуваше по нивите за залък хляб и парче сирене. Но заболя майката и се спомина за една неделя. Ивко от полусирак стана пълен сирак. Плака много когато остана сам, но никой не го прибра у дома си. Обикаля из село гладен и окъсан. Понякога жените му даваха парче хляб, но повечето пъти го пъдеха и той се свиваше като мравка в колибата им. Та стана Ивко само кожа и кости, гладен и жаден. Намериха го вкочанен в корията, кога изкарваха стадата заран. Не трепна ни едно сърце да вземе сирачето в дома си. А той след някоя и друга година щеше да порасте и да им помага в работата. Нямаха милост хората. Грях бяха нап ...
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
