3 min reading
Разказва ми един приятел преживелиците си. Гледа той у дома си възрастната си майка. А една от особеностите на старостта е, че ако след 50-те сутрин се събудиш и нищо не те боли – значи си умрял. Която логика потвърдила и майка му. Разболяла се жената. Та право в болницата.
Където заявили, че е нужна операция. Спешна. Направили я, останала жената в реанимацията, а някакъв шеф извикал приятеля.
И му заявил, че трябва да се намерят поне двама кръводарители. Защото кръв няма. Да търси близки и познати, но да намери двама.
Вярно, едно време беше по-лесно. Войниците под строй, студентите по комсомолски дружества, служещите начело с началството – и доброволно дарената кръв се лее.
Пък и полезно е, казват, да се пообнови малко, да се раздвижи организмът. Да оставим настрани особеното чувство, че благородно и безкористно си помогнал някому.
Обаче, в пазарната икономика безплатни и безкористни неща няма. Всичко струва пари. А здравето – много пари.
Вярно, все още се намират бели врани, наречени ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up