Разказва ми един приятел преживелиците си. Гледа той у дома си възрастната си майка. А една от особеностите на старостта е, че ако след 50-те сутрин се събудиш и нищо не те боли – значи си умрял. Която логика потвърдила и майка му. Разболяла се жената. Та право в болницата.

Където заявили, че е нужна операция. Спешна. Направили я, останала жената в реанимацията, а някакъв шеф извикал приятеля.

И му заявил, че трябва да се намерят поне двама кръводарители. Защото кръв няма. Да търси близки и познати, но да намери двама.

Вярно, едно време беше по-лесно. Войниците под строй, студентите по комсомолски дружества, служещите начело с началството – и доброволно дарената кръв се лее.

Пък и полезно е, казват, да се пообнови малко, да се раздвижи организмът. Да оставим настрани особеното чувство, че благородно и безкористно си помогнал някому.

Обаче, в пазарната икономика безплатни и безкористни неща няма. Всичко струва пари. А здравето – много пари.

Вярно, все още се намират бели врани, наречени кръводарители, но и те намаляват, здравата намаляват.

Та се налага човек сам да търси доброволци. И то не какви да е – а здрави, с годна кръв.

Което приятелят набързо разбрал. Тъй като от първите петима /5!/, изпратени в съответния кръвен център, само един бил одобрен.

Кой с ниско, кой с високо кръвно, кой бил слабичък, кой дебел. Просто не се вписват в изискванията на медиците.

Както и да е, намерил той още двама, приели единия, изпълнила се, значи, исканата норма от кръводарители.

Да, обаче пак го викнали и му казали – още четирима. Или спират кръвопреливането.

Тук аз го прекъснах и попитах – сигурен ли е, че това са му казали? Защото си е направо заплаха за убийство. Как така на болен човек ще спираш поддържащите системи?

Обаче – не. На четири очи, без свидетели, ясно и разбрано – или-или.

Добре, намерил още двама. Макар и трудно. Защото времето така ни очука, че сами не знаем какви болести влачим в себе си.

А за другите двама намислил да плаща на циганите. Ония, дето се навъртат край входа на всеки кръвен център и предлагат да се точне от тях живителна течност.

Въпреки че нещо го усъмнило. Защо така упорито му намекват да потърси циганите? И защо никой не ги гони? И как така висят за едната кръв там – та нали само веднъж на шест месеца уж може да се дава скъпоценната течност?

Пък нещо обща далавера да имат медиците и циганите? Не разбрал, защото го видяла случайно една лекарка от тоя център, познала го – моят приятел е известна личност, та сетне го извикал пак оня шеф и му рекъл, че тия дарители са достатъчни.

И не разбрал моят приятел – ами като се внасят осигуровки, защо държавата и касата не подсигуряват всичко нужно за лечението?

Или поне официално  да се знае какво ще се доплаща? Или да се вдигне осигуровката?

Но да не се прехвърля работата върху стресираните болен и негови близки.

Важното е, че има министерство на здравеопазването. Опазващо българина от здравето…

Интересно - https://genekinfoblog.wordpress.com/