Разказва ми един приятел преживелиците си. Гледа той у дома си възрастната си майка. А една от особеностите на старостта е, че ако след 50-те сутрин се събудиш и нищо не те боли – значи си умрял. Която логика потвърдила и майка му. Разболяла се жената. Та право в болницата.
Където заявили, че е нужна операция. Спешна. Направили я, останала жената в реанимацията, а някакъв шеф извикал приятеля.
И му заявил, че трябва да се намерят поне двама кръводарители. Защото кръв няма. Да търси близки и познати, но да намери двама.
Вярно, едно време беше по-лесно. Войниците под строй, студентите по комсомолски дружества, служещите начело с началството – и доброволно дарената кръв се лее.
Пък и полезно е, казват, да се пообнови малко, да се раздвижи организмът. Да оставим настрани особеното чувство, че благородно и безкористно си помогнал някому.
Обаче, в пазарната икономика безплатни и безкористни неща няма. Всичко струва пари. А здравето – много пари.
Вярно, все още се намират бели врани, наречени ...