Глупаво беше решението на Кольо Бъчвата да не говори. Спокойно можеше да съобщи на следователя името на убиеца и после да си отиде вкъщи и да се напие като хората. Ама не – реши само да пие без да говори. И понеже не можеха да го намерят трезвен, все отлагаха разпита му. Не можело така. По едно време следователят – и той пияница, реши да го затвори в изтрезвителното за ден-два и после да му състави протокол за разпит. Обаче нещо се обърка и се оказа, че никой не се оплаква от Бъчвата, та затова и нямало как да го заведат принудително да изтрезнее.
– Виж какво – следователят Бъчваров му отиде на крака у дома, – виж какво сега. Хора сме, ще се разберем някак. Дай малко! – грабна от ръката му бутилката с домашна сливова и я надигна жадно. Примлясна. Отпи още веднъж и установи: – Хубава е. Откъде я вземаш?
Кольо не проговори. Въпросът му се стори двузначен. А и следователят му изглеждаше двоен. Съмнителен. Раздвоена личност. Бъчвата не може да смели жито с Бъчваров. Няма как. А Бъчваров ис ...