- Ми можело с мощта на резонанса си да разкъса оковите на Проклятието. Също както звънът на будилника те изтръгвал от дебрите на съня ти. Щото както каза той в повечето случаи състоянията, в които изпадали прокълнатите хора много наподобявали на кошмарен сън.
- Ааа…! - надигнах глава и повиших глас - Това с тоз звън-трептеж определено ми е доста отвлечено и то!
- И аз не го разбрах тогава. Ама той ми го показа нагледно.
- Показа ти нагледно Парадоксален трептеж ли? Стига де! И как?
- Накара ме да вляза в неговата стаичка и да гледам. После взе стирката и метлата и започна да чисти много близо до перилата на парапета. В началото не схванах какво точно трябва да гледам. Това което разбрах е, как той може би нарочно с дръжката на метлата удряше по някоя от металните пръчки, държащи дървената ръкохватка на парапета – спря в нищото разказа си бай Курти и бавно започна да отпива от капучиното си:
- И казвай де! Какво стана после? – подканвам го аз.
- Стана това, че се чуваше едно единично, н ...