8 min reading
Защо отидох да я потърся? Не ми ли стигнаха двете години, в които все бяхме, а всъщност не бяхме и се гонехме и оставяхме в един омагьосан кръг?!
Но понеже в моето съзнание рядко си задавам въпроса "Защо?", а "После" не съществува, така и не се задълбочих в тая мисъл. Просто бях там, където мислех, че ще я намеря. Където я бях оставила за последно преди 3 години.
Питах... Днес не беше идвала. Седнах, пих две, три и си спомнях черните ѝ очи, оглеждащи ме с изненада и одобрение, когато се видяхме за първи път на същото място.
Още тогава погледите ни залепнаха един в друг, а по средата имаше искри, които можеха да се видят от космоса.
Върнах се на другия ден. Пак я нямаше. Не се сдържах, да не поостана. Спомени... Запознаваме се...Пием бира, тя ми показва снимка на бившата си, досущ като мен. Прекрасният закон за противоположностите. Сега имала друга приятелка. Ех, аз също имах...
Върнах се и на третия ден. Щях да се връщам докато я намеря.
Такава съм си. Трудно е човек да се отърве от ме ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Посветено на Дани Сулакова - suleimo - ценител на неизживяната и неслучена любов :)
Благодаря ти, че ми показа силата на думите, Дани!
Продължаваш да си моя слабост и все още те чакам на другия бряг. :)))) Повече от година, откакто ми каза, че плуваш към мен и още те няма. Лоша плувкиня се оказахте, мадам. :)))))
След срещата с някои хора, никога вече не си същият. Можеш да си отидеш физически, но сърцето ти... вече е сменило мястото си и никога няма да се върне цяло в твоите гърди...