Защо отидох да я потърся? Не ми ли стигнаха двете години, в които все бяхме, а всъщност не бяхме и се гонехме и оставяхме в един омагьосан кръг?!
Но понеже в моето съзнание рядко си задавам въпроса "Защо?", а "После" не съществува, така и не се задълбочих в тая мисъл. Просто бях там, където мислех, че ще я намеря. Където я бях оставила за последно преди 3 години.
Питах... Днес не беше идвала. Седнах, пих две, три и си спомнях черните ѝ очи, оглеждащи ме с изненада и одобрение, когато се видяхме за първи път на същото място.
Още тогава погледите ни залепнаха един в друг, а по средата имаше искри, които можеха да се видят от космоса.
Върнах се на другия ден. Пак я нямаше. Не се сдържах, да не поостана. Спомени... Запознаваме се...Пием бира, тя ми показва снимка на бившата си, досущ като мен. Прекрасният закон за противоположностите. Сега имала друга приятелка. Ех, аз също имах...
Върнах се и на третия ден. Щях да се връщам докато я намеря.
Такава съм си. Трудно е човек да се отърве от ме ...