ПАРИЖ. ДЪЛБОКО ПОД ЗЕМЯТА.
Беше преди 7-8 години. Пътувах с парижкото метро, което ми бе харесало още от самото начало. Защото има свой собствен характер и стил. То криволичи под парижките улици, с пронизително скърцане прави завой след завой, изкачва се и слиза, откривайки пред очите на пътниците система от тайнствени странични тунели, водещи може би към легендарните парижки катакомби. Колко различно от почти идеално правите тунели на лондонското метро, в които влаковете ускоряват до сто километра в час, само и само да докарат по-бързо юпитата от Ситито до къщите им в предградията...
Трябваше да сляза на "Пигал", защото, воден от туристическа сантименталност, си бях избрал хотел близо до прочутия Монмартър. Но, поради умората на тежък ден, прекаран в Лувъра, сгреших и пред погледите на учудени араби и виетнамци слязох на предишната или може би по-предишната станция. "Сен-Жорж", ако не ме лъже паметта. Веднага забелязах, че нещо не е наред. Станцията тънеше в полумрак. И което е още по ...