Пепел от рози
Вървях по пътека от повехнали розови листа, а те превръщаха се в пепел, щом докоснех ги с нозе. Тъмната гора загърна ме и ме направи една от своите сенки. Студа прегърнах с отворени ръце, а бялата ми рокля обагри се в мрак. Косите дълги, рееха се в нощта, търсейки светлината на звезда. Криле ранени аз унило покрих. И така потънала в мъгла, аз скрих се от света, но застигнаха ме те и пронизаха най-ценното ми, моето сърце. И все още там стоят, с върхове разкъсали и приковавали моите криле, а краищата им все още стърчат от гърдите ми. Не можех да ги махна, боях, че без тях щях да го загубя, моето сърце, а болката раздираше всяко мое дихание, превръщайки го в тихо стенание.
Вървях по пътека от повехнали розови листа в пустата мрачна есенна гора. Надеждата не бях зърнала с дни, ала едничка нищожна вяра ме крепеше. Тя щеше да се върне, а след нея щеше да дойде и мечтата, и отново щях да се изпълня със сили, отново щях да се почувствам жива. Ах, колко сладка беше илюзията ми! Ил ...