14 oct 2010, 20:41

Пепел от рози 

  Prosa » Otros
1101 0 3
4 мин за четене
Пепел от рози
Вървях по пътека от повехнали розови листа, а те превръщаха се в пепел, щом докоснех ги с нозе. Тъмната гора загърна ме и ме направи една от своите сенки. Студа прегърнах с отворени ръце, а бялата ми рокля обагри се в мрак. Косите дълги, рееха се в нощта, търсейки светлината на звезда. Криле ранени аз унило покрих. И така потънала в мъгла, аз скрих се от света, но застигнаха ме те и пронизаха най-ценното ми, моето сърце. И все още там стоят, с върхове разкъсали и приковавали моите криле, а краищата им все още стърчат от гърдите ми. Не можех да ги махна, боях, че без тях щях да го загубя, моето сърце, а болката раздираше всяко мое дихание, превръщайки го в тихо стенание.
Вървях по пътека от повехнали розови листа в пустата мрачна есенна гора. Надеждата не бях зърнала с дни, ала едничка нищожна вяра ме крепеше. Тя щеше да се върне, а след нея щеше да дойде и мечтата, и отново щях да се изпълня със сили, отново щях да се почувствам жива. Ах, колко сладка беше илюзията ми! Ил ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Каси Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??