Дадоха ми персонална пенсия.
Първо го чух по радиото. Отворих нета, гледам по сайтовете – вярно, бе! Дали са ми персонална пенсия.
Нито знам защо, нито знам кой. Ама пише – по предложение на министър е станала тая работа. После цялото правителство е взело решение чрез вишегласие и консенсус. И накрая – парламентът.
Брей! Голяма работа съм бил. Имал съм принос, така прочетох. Към културата. Изтичах в банята да се огледам, подскочих и установих със задоволство, че наистина съм голяма работа. Друг е въпросът, че огледалата винаги ги слагат по-високо, отколкото е нужно за целите и потребностите на хората с принос.
– Айде, наборе, да почерпиш! – обажда се първи Гоше. – Честито! Да не вземеш да се надуеш, че съвсем ще се пръснеш. Не бива. Има хляб в тебе. Винаги съм го знаел.
То освен хляб друго в мене не остана. Малко съм нисък за килограмите си, но очевидно съм достатъчно висок за културата.
Дадох воля на радостта си и вместо да произнеса ода, изругах най-лирично и възторжено по щастливия ...