9.
- Не се виждате, а? – подхвърли Юрий, когато тя влезе в стаята и затвори вратата. Стоеше прав до бюрото. Ръцете му си играеха нервно с купчината бели листове, които Адриана използваше за бележки върху лекциите си. Ясните му, студени очи я стрелнаха за момент, после той погледна към прозореца.
Адриана преглътна сълзите си.
- Не бяхме се виждали от три седмици.
Той пристъпи към нея.
- Виж какво. – гласът му бе глух. Свитите рамене и устни, отдалечения, враждебен поглед – всичко това красноречиво говореше за състоянието, което добре познаваше - “жестоко наранен”. Оказваше се, че тя много често „го наранява жестоко“ без изобщо да разбере как го е направила. Това я караше постоянно да претегля думите и действията си и в крайна сметка, никога да не може да се отпусне напълно, докато е с него.
- Виж какво - повтори той – аз нямам намерение да ти преча да се виждаш с него. Животът си е твой. Просто ще си тръгвам, това е.
Понечи да мине покрай нея, но тя сложи ръка на рамото му. Той продължа ...