5 min reading
По съмнало, работният ден навлизаше в своята сила. Слънцето издигнато над студения хоризонт, отатък тръстиките не вещаеше топлина. Работниците допиваха кафетата си, пуснати от близкия автомат и опъваха жадно от цигарите, набучени между грубите им пръсти. И все пак за януари не бе така студено. Липсата на вятър правеше температурата поносима, но това не ги спираше да си бършат носовете в опакото на работните дрехи.
Бяха пред входа на гробищата и се настройваха за работа. Ежедневието ги беше изпипало в навици. Със сутрешните кафета, изпушваха по цигара и правеха кратък разбор ведно с подкачания и шеги. Иван, бригадира спазваше порядките им и търпеливо ги изчакваше. Свикнал на навиците им знаеше, че препирнята само щеше да ги настрои против него. Бяха достатъчно дисциплинирани да се водят един друг, а той се намесваше само щом се налагаше да ги постегне.
- Сали, ти си най- мързелив от всички,- подвикна Киро, един от работниците, към колегата си - ако днес ми се потриваш като оня ден ще те ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up