По съмнало, работният ден навлизаше в своята сила. Слънцето издигнато над студения хоризонт, отатък тръстиките не вещаеше топлина. Работниците допиваха кафетата си, пуснати от близкия автомат и опъваха жадно от цигарите, набучени между грубите им пръсти. И все пак за януари не бе така студено. Липсата на вятър правеше температурата поносима, но това не ги спираше да си бършат носовете в опакото на работните дрехи.
Бяха пред входа на гробищата и се настройваха за работа. Ежедневието ги беше изпипало в навици. Със сутрешните кафета, изпушваха по цигара и правеха кратък разбор ведно с подкачания и шеги. Иван, бригадира спазваше порядките им и търпеливо ги изчакваше. Свикнал на навиците им знаеше, че препирнята само щеше да ги настрои против него. Бяха достатъчно дисциплинирани да се водят един друг, а той се намесваше само щом се налагаше да ги постегне.
- Сали, ти си най- мързелив от всички,- подвикна Киро, един от работниците, към колегата си - ако днес ми се потриваш като оня ден ще те ...