di_t
235 6143
11 июн. 2019 г., 08:43

 Последен шанс 

  Проза » Рассказы
1440 7 14
Произведение от няколко части
6 мин за четене
Седях на стола със здраво стиснати устни. Толкова ги стисках, че челюстта ме заболя. Една веничка почна да пулсира на слепоочието ми. Главата ми щеше да гръмне. Неизвестността ме шокираше. Едва се владеех. Чаках какво ще чуя. Докторът отначало мрънкаше, но после ме погледна право в очите и изплю камъчето рак … Рак, рак, рак… Тихо въздъхнах. От къде се взе това, Господи! И защо аз съм осъдената? Селина, спукана ти е работата – едно гласче шептеше у мен…
Станах рязко и затръшнах вратата. Спуснах се да излизам навън - на въздух. Нещо ме душеше, откопчах най-горните копчета, но не можех да дишам. След малко се поокопитах, но бях примряла. Окончателна диагноза, като присъдите дето ги произнасях на онези нещастници в съда…Навън слънцето грееше и хич не му пукаше за мен … какво ми е в момента. Лятото беше в разгара си. Небето лазурно синее…Какъв красив свят! Махнах си със замах фибите от косата и те се разпиляха по раменете ми. Подкарах колата напосоки, без да знам на къде отивам и какво ще п ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Все права защищены

Предложения
: ??:??