Четвърта картина

Знакова среща.

  Когато се насити и на това вълнуващо предизвикателство в живота си, фотьойлът успя някак си да се откачи от върха на кулата и отново да потегли на път. Не след дълго вече летеше над пирамидите край Гиза. „ Ех - помисли си той – така и така вече дъното ми е пробито, защо ли да не се настаня на върха на някоя пирамида?! Кога друг път ще ми се отдаде такава възможност?!“ Ето, че и това се случи. Повтори се горе-долу същия сценарий както в Париж – тълпи от туристи в пъти повече от обикновено, кръжащи дронове, снимки до припадък и т.н. Чувството беше невероятно – като господар на Света! Докато стоеше там, фотьойлът си мислеше кое да е следващото място, което да посети: „ Може би трябва да полетя малко и с балоните над Кападокия, за да продължа да бъда звезда в Инстаграм?! ...“

  Речено-сторено! Когато това се случи, вече почти никой не качваше в Интернет изгреви и залези над о. Санторини, каналите във Венеция и Айфеловата кула. Броя на снимките на балоните над Кападокия с летящ между тях стар, изтъркан фотьойл счупи всички рекорди!...Това беше повратна точка в пътешествията на креслото. То реши, че има нужда от малко почивка от толкова светски шум, който се вдигна около него и за тази цел ще е добре да прелети над Океана; да си подреди малко мислите...

  Докато летеше към Океана се състоя една паметна среща! Креслото изведнъж съзря в далечината два персонажа, също летящи и не по-малко странни и интригуващи от него. Възседнала метлата си Баба Яга, а зад нея – също на метлата - Карлсон( „ който вече не живее на покрива“) с въртяща се перка на гърба (за допълнително ускорение) ...Имаха си и GPS! Срещайки се, те се разположиха в креслото. Бяха научили за него и нарочно го бяха пресрещнали, за да си поговорят с брат си по съдба. Всички бяха много щастливи и развълнувани! Разказаха му, че са се събрали да летят двамата заедно, хем за да си правят компания, хем и с перката си Карлсон да ускорява летежа на метлата на Баба Яга...Фотьойлът им сподели своите планове, че иска да прелети Океана и те също се запалиха по тази идея.

Ето че летяха вече над обширното водно пространство. За да не му тежат много, Карлсоновата перка се въртеше като изоглавена, а Баба Яга използваше метлата като птича опашка...Почивката от пътуването се състоя на мачтата на кораб. „ Това е страхотно!“ - казаха си те тримата - „ Хем пътуваш, хем си почиваш!“. Атракцията за пасажерите беше невероятна! Схванаха им се на всички вратовете от гледане нагоре и им омаляха ръцете от правене на снимки и селфита... Само за часове новината отново обиколи Земното кълбо и въпросният кораб се превърна в най-известният в Света. Собствениците му получиха и няколко предложения да бъде купен на баснословни цени - с или без фотьойла на него, това вече нямаше значение; важното беше, че фотьойла е БИЛ на него!...А присъствието на Баба Яга и Карлсон беше нещо като бонус.

  Най-после стигнаха до Америка. Покръжиха, поотделно и заедно, около Статуята на Свободата. И така тя стана, макар и за кратко, Царица на социалните мрежи! Измествайки всички изброени по-горе забележителности, „ абонирани“ за първите места. А всъщност, като се замисли човек, тя най-много заслужава „ Палмата на първенството“ от всички изброени!...

Пета картина

Излитане в Космоса.

  Така изминаха няколко месеца. Но на фотьойлът му се струваше, че са минали години. Чувстваше се остарял и помъдрял, изпълнен с нови и вълнуващи преживявания. Удовлетворен, опитен и със самочувствие. А сега накъде?! Сякаш се беше наситил вече да лети, всички пейзажи и населени места с времето бяха започнали да му се струват еднакви. Какво друго му оставаше освен да излети в орбита?! В мига, в който си го помисли, крилата му се превърнаха на прах, който се разпиля във въздуха. От пробитото му дъно изригна огън и креслото се изстреля в открития Космос. Да лети сред планети и съзвездия – кога беше предполагал, че ще се случи това обикновеният фотьойл, служил вярно десетилетия на няколко поколения в семейството, в редовия хол на средностатистически дом?!...

След време кацна на произволна планета. От толкова приключения той се беше почти разпаднал. Съставните му части едва се крепяха една за друга. Цветовете му вече не си личаха изобщо какви са били. Фандъци дунапрен изскачаха отвсякъде. Извънземните веднага го наобиколиха. Те не можеха да определят какво е и за какво се използва и затова го нарекоха „ Това Нещо“. Но не се усъмниха нито за миг, че подобна разнебитена вещ е дошла от Земята! Решиха да го превърнат в паметник, като за целта го поляха със специална субстанция, която да го капсулира и да го запази за вечни времена. За да се получи паметника по-интересен и динамичен леко го килнаха на една страна.

  За откриването организираха грандиозно тържество. Главният Велможа държа прочувствена реч, която влезе в аналите на планетата. Тя гласеше следното: “ Скъпи гости, при нас от Земята долетя Това Нещо. И понеже не става за нищо, решихме да го превърнем в паметник! За да може, когато земляните, тези наши задочни приятели, които чакаме с нетърпение, се доберат в някой паметен ден до нас, да видят нещо родно, мило, изконно земно. Символ на живота на Земята! И това НЕЩО е ТОВА нещо!!!“ Посочи с изразителен жест фотьойла той. Последваха бурни ръкопляскания.

  Така славно приключиха пътешествията на стария фотьойл, който сбъдна всички свои мечти!...